Нито един, гневно искаше да отвърне тя. Нито един. Но нали тя бе спала с Брашън. И макар че това касаеше единствено нея, изричането на тези думи щеше да превърне нежеланието за осъзнаване в лъжа.
— Това не е справедливо! — изплака тя.
— По-справедливо е от твоите лъжи! — изрева капитанът.
Заместникът я изтласка навън.
— Събирай си багажа! — нареди той със злостен шепот. — И ако посмееш да разкажеш на някого от Кандило за това, лично ще те издиря и ще ти покажа какво правим с лъжливите курви!
Блъсването, съпроводило това сбогуване, я накара да залитне към палубата. Алтея съумя да запази равновесие — така, изправена, тя чу как вратата се затръшва зад гърба ѝ. Трепереща от гняв, девойката остана загледана в дървената преграда, която я делеше от заветното доказателство. Случилото се току-що все още ѝ изглеждаше нереално. Толкова месеци усилен труд, и за какво? За нищожната шепица монети, полагащи се на един юнга. Тя с радост би се простила и с тях, и с всичките си принадлежности в замяна на онази кожена ивица (която капитанът в този момент несъмнено насичаше усърдно).
При извръщането си тя улови погледа на Релър, който повдигна вежда насреща ѝ в безмълвно питане.
— Прогониха ме — обясни тя. Кратка и същевременно искрена представа.
— Защо? — попита морякът и тръгна заедно с нея към бака.
Алтея сви рамене.
— Не ми се говори за това — рязко каза тя. Надяваше се, че е прозвучала като разгневен юноша, а не като млада жена, едва сдържаща сълзите си. Тя трябваше да се овладее. Трябваше. Не спираше да си повтаря това, докато за последен път пролазваше в тясното място, представлявало неин дом в продължение на една цяла зима. Само няколко мига ѝ бяха нужни, за да нахвърля скромните си вещи в торбата. Подир това тя я метна на рамото си и напусна кораба.
Изчезването на до този момент осигурената квартира я накара да погледне на градеца с нови очи. Кандило. Този град далеч не беше от местата, където човек би искал да се озове единствено с шепа монети и една торба багаж.
Някакъв човек се извърна подире му, вторачен. За момент Брашън погледна към него. И едва тогава осъзна, че през цялото време е крачил ухилен. Какво пък, той имаше пълното основание да изпитва доволство — заради гордостта, която изпитваше от представянето ѝ. Преди малко там, на палубата на Жътвар, тя бе изглеждала досущ като истински наперен юнга. Небрежното поведение, дори хулиганският наклон на шапката — съвършени. Пътуването, което бе очаквал да я съсипе, в действителност ѝ се бе отразило добре. Алтея си беше възвърнала нещо; нещо, което Брашън бе смятал, че Кайл е унищожил у нея с изместването ѝ от Вивачия. Тази промяна, предизвикана от капитан Хейвън, я беше направила непоносима за последните ѝ две пътувания на борда на семейния кораб. Тя бе заменила нейната дързост с капризност, а стремлението към справедливост — със склонност към озлобление. В деня на бащината ѝ смърт Брашън реши, че старата Алтея също си е отишла завинаги. И той действително не беше виждал признаци от някогашното присъствие: до онзи ден на островите, когато тя бе започнала да одира морски мечки. През въпросния ден нещо в нея се беше променило. Промяната бе започнала именно тогава и бе се проявявала все по-силно. И самата Алтея бе ставала все по-силна. А през онази нощ в Кътчето той бе осъзнал, че старата Алтея се е завърнала. Беше осъзнал и нещо друго: колко му е липсвала тя.
Брашън си пое дълбок дъх — въздух, обгърнал твърда земя, носещ нотки на свобода. Той беше свободен като птица, с натежали от пари джобове и с намерението да отпразнува подобаващо успешното пътуване. Какво по-добро от това? Той започна да се оглежда за табелата на „Червената стряха“. Лично първият помощник му беше препоръчал това място, след като бе научил, че Брашън възнамерява да прекара нощта на брега. Неговата усмивка недвусмислено бе загатвала, че той не очаква Брашън да прекара въпросната нощувка сам. Същото важеше и за Брашън.
Погледът му различи знаковите червени стрехи далеч преди съзирането на самата табелка.
Въпросната пивница се оказа чиста, но и доста празна. Там имаше само две маси и четири пейки, гладки като добре почистена палуба. Подът бе посипан с равномерен слой бял пясък. В огнището пропукваха разнообразни дърва, променящи цвета на огъня. Клиенти нямаше.
Брашън трябваше да изчака известно време, преди съдържателят да изникне. При влизането си въпросният бършеше ръце в престилката си. Посетителят бе подложен на дълъг, почти подозрителен оглед, преди да бъде поздравен.