Пък и всичките ѝ планове така и не бяха довели до нищо.
Тя отново намести торбата си и накриви кепето под още по-дързък ъгъл. След това отново закрачи по улицата, разглеждайки с повишено внимание всичко около себе си. Тази част на града, заради близостта ѝ до пристанището, бе изпълнена със снабдители, прекупвачи, евтини пансиони, кръчми, бардаци, игрални домове и магазини за наркотици. Сурова част от пристанището, приютила сурови люде. И Алтея беше част от тях.
Девойката си избра една от пивниците и влезе вътре. Заведението не се отличаваше особено от бингтаунските кръчми. Подът бе покрит с увехнала тръстика. Плотовете на дървените маси бяха изпъстрени с множество петна от чаши. Пейките изглеждаха захабени. Стените и таванът бяха потъмнели от дима на лампите и готвенето. В единия край на общата зала имаше голяма камина. Точно в този край се бяха струпали най-много моряци, близо до топлината и миризмата на яхния. Съдържателят беше суховат и мрачен на вид; някои от обслужващите момичета споделяха настроението му, а другите непрекъснато се кискаха. Пивницата имаше и втори етаж, където човек можеше да нощува. Само че за спане още беше прекалено рано. Всички разговаряха с оживление, което се стовари върху Алтея като вълна.
Тя успя да си намери място достатъчно близо до огъня — макар не колкото ѝ се искаше. Във всеки случай тук бе по-топло от улицата. Или от кораба. Тази маса беше почти празна.
Алтея уморено се облегна на стената и си поръча халба бира, оказала се изненадващо добра, порция яхния (зле подправена, но пак за предпочитане пред корабните дажби) и къшей хляб, чиято пряснота заглади неприятното впечатление от гозбата. Него тя изяде с особена наслада. Беше ѝ приятно да се наслаждава на бирата и храната, без да мисли за друго. В началото тя имаше намерение да наеме стая тук, само че трополенето и крясъците, които долитаха от стълбището, ѝ изясниха, че горните помещения не бяха предназначени за нощувка. Едно от момичетата неохотно се приближи към нея, но Алтея се отърва, като се престори на неразбрала. Момичето не изглеждаше огорчено от несъстоялата се размяна.
Колко ли дълго една жена трябваше да се занимава с подобна професия, преди това да ѝ втръсне? Или да престане да ѝ прави впечатление? Алтея несъзнателно постави ръка върху талисмана на пъпа си. Капитан Сичъл я беше обявил за курва и я бе обвинил, че нейното присъствие е привлякло змиите. Това беше нелепо, ала точно по този начин и капитанът, и първият помощник бяха гледали на нея.
Тя отхапа за пореден път от комата си, плъзна поглед из помещението и се опита да си представи ситуация, в която ѝ е необходимо да предлага тялото си в замяна на пари. Тукашните клиенти бяха неприятна пасмина, реши тя. Морето каляваше мъжете, ала освен това и ги загрозяваше. Почти сред всички маси личаха липсващи зъби и крайници и лица, захабени не само от стихиите, но и от съприкосновението с мас и катран. Онези, които бяха млади, привлекателни и мускулести, не бяха нито чисти, нито отличаващи се с добри обноски. Вероятно това бе следствие от дейността им. Дните им минаваха в лов и обработване на плячката, сред кръв, мас и сол. Моряците, служещи на Търговски съдове, бяха се поддържали значително по-добре. А може би това важеше единствено за екипажа на Вивачия? Баща ѝ бе изисквал от хората си да изглеждат представително, да поддържат кораба чист.
Мислите за Вивачия и за баща ѝ вече не пораждаха толкова остра болка. Безнадеждност бе заела мястото ѝ.
Алтея си наложи да изтегли на повърхността онази мисъл, която се улови, че се опитва да избегне. Щеше да бъде почти невъзможно да се сдобие с билет, издаден на нейно име. Само защото тя беше жена. Внезапно връхлетялото усещане за разгром едва не я задави. Приятната тежест в стомаха ѝ се превърна в оловно бреме. Тя бе започнала да трепери.
Девойката притисна крака към пода и допря ръцете си до ръба на масата, за да ги успокои. Искам да се прибера у дома, отчаяно си помисли тя. Да се озова на място, където съм в безопасност и хората ме познават. Ала домът ѝ вече не беше подобно място. Единственото място, където подобни неща съществуваха, в действителност се оказваше миналото: нейното минало, времето, когато баща ѝ бе още жив, а самата тя бе добре дошла на борда на Вивачия.