Трудно ѝ беше да извика тези спомени. Те стояха прекалено далеч, отделени от непреодолима дистанция. Този копнеж единствено я накара да се почувства по-самотна и обречена.
Неочаквано тя си спомни за Брашън. Той беше единствената брънка, която би могла да ѝ помогне да се доближи до дома. По-рано тя не бе възнамерявала да го потърси, ала сега осъзнаваше, че не съществуват причини да не го стори. В поредна проява на безразсъдство тя можеше да отиде при него и за няколко часа да се почувства обгърната в безопасност, без мисли за утрешния ден. Тази представа ѝ изглеждаше изкусителна.
Или пък не, това не беше добра идея. Явяването ѝ щеше да му даде основания да смята, че тя отново проявява склонност да легне с него. Алтея умишлено се съсредоточи върху тази вероятност. Тя започваше да поражда интерес. Девойката изсумтя. В този момент долитащите от горния етаж звуци ѝ се струваха и унизителни, и глупави. Не, тя не изпитваше желание да прави това с когото и да било, още по-малко с Брашън. Това би било страшно глупаво, защото рано или късно някой от двама им щеше да се завърне в Бингтаун. Онази нощ на борда на кораба бе представлявала глупава постъпка, мотивирана от умора, замайване и наркотици: това беше единствената причина. Но ако Алтея умишлено потърсеше Брашън и то се случеше отново, възможността за оправдание би изчезнала. И това само би усложнило нещата при една тяхна среща в Бингтаун. Нейният дом.
Тъй. Тя нямаше да се отзове на поканата му. И нямаше да преспива с него. Това реши тя.
В този случай оставаше един-единствен въпрос — какво да прави с остатъка от деня и с предстоящата нощ.
Алтея повдигна чашата си, за да привлече вниманието на едно от момичетата. По време на наливането тя сухо попита:
— Оказа се, че съм по-уморен от очакваното. Можеш ли да ми препоръчаш някоя спокойна гостилница? Където човек може и да се окъпе?
Момичето енергично започна да разчесва тила си.
— Тук също можеш да наемеш стая, макар да не е много спокойно. Наблизо има къпалня.
Стръвното разчесване убеди Алтея, че нощувката тук не би била добра идея дори и при пълен покой. Тя възнамеряваше да се отърве от гадините, които се бяха прилепили към нея на борда на кораба, а не да се сдобива с нови.
— Мен ме интересува нещо по-притихнало — настоя Алтея.
Момичето сви рамене.
— Ако не ти се свидят парите, върви в „Скопения кон“. Там има музиканти и певачка. В най-добрите стаи имало и огнища, поне така съм чувала. Някои от стаите им са с прозорци.
В „Скопения кон“ тя бе вечеряла с баща си веднъж. И дори помнеше какво — печено свинско с гарнитура от грах. Тя му беше подарила една много забавна восъчна маймунка, закупена по-рано същия ден, а той ѝ беше разказал за сключените сделки — как закупил двадесет бъчви скъпо олио. Ала всичко това се бе случило в един друг, предишен живот. В живота на Алтея, а не този на Ател.
— Не, това няма да ми е по джоба. Някое евтино и тихо местенце ми трябва.
Момичето се навъси.
— Не зная. В тази част на града не са много тихите места. Повечето моряци не се интересуват от това. — То хвърли чудат поглед на Алтея. — Пробвай „Червената стряха“. Баня не зная дали имат, обаче е много спокойно. Като гробница, доколкото съм чувала.
— Да, за това място и аз зная — побърза да каже Алтея. — А някое друго?
— Няма. Както казах, моряците не търсят покой. — Нов странен поглед. — Малко ли са ти тези места?
Момичето прибра парите и се отдалечи.
— Хубав въпрос — промърмори Алтея и отпи от новата си халба.
До нея се стовари някакъв моряк, вмирисан на повръщано: със свечеряването кръчмата започваше да се изпълва. Мъжът се оригна шумно; последвалата миризма накара Алтея да трепне. Това не убягна на непознатия, който се ухили широко и съзаклятнически се приведе.
— Таз виждаш ли я? — рече той, сочещ към една от сервитьорките. Тя имаше бледно лице и в момента бършеше маса. — Трижди я оправих. Троица, а тя ми взе само за веднъж.
Горд от себе си, морякът се облегна на стената и продължи да се хили. Сред горната му челюст личаха две нащърбени счупвания.
— Ти също трябва да я пробваш, хлапе. Бас държа, че тя ще те научи на някои неща. — И той намигна лукаво.
— Сигурен съм, че ти би спечелил този бас — добродушно се съгласи Алтея, допи бирата си и се надигна, вземайки торбата си. Вън валеше, беше изникнал и вятър, вещаещ влошаване на времето.
Тя реши да постъпи по най-очевидния начин: да си намери подходяща стая и да се наспи. Последващите си действия щеше да обмисля на следващия ден. Той ѝ се струваше по-подходящ за търсенето на кораб, който да я отведе в Бингтаун колкото се може по-бързо.