— Защо си им дала истинското си име? Как си очаквала да си намериш нов кораб под истинското си име? — В тона му личеше неподправено удивление от глупостта ѝ.
— Щях да го използвам, за да си върна Вивачия — промълви Алтея. — Тя щеше да бъде следващият ми кораб.
— Как? — с подозрение попита Брашън.
И тя му разказа. Разказа му всичко, макар че той клатеше глава, докато слушаше за необмислената клетва на Кайл и за наивния ѝ план да се възползва от нея. Защо изобщо тя му разказваше всичко това? На какво се дължеше тази ѝ склонност да му разкрива неща, които изобщо не го засягаха?
След като я изслуша, той не отвърна веднага, а помълча няколко секунди и поклати глава.
— Кайл никога не би удържал думата си за подобна клетва. Съмнявам се, че и самият Търговски Съвет би сторил нещо, дори и да разполагаш с подкрепата на майка си и племенника си. В гнева си хората изричат какво ли не. Ако Съветът започне да изисква подобно спазване на всички клетви, половината Бингтаун ще бъде избит. — Той сви рамене. — Не съм изненадан, че си направила подобен опит. Знаех си, че рано или късно ти ще опиташ да си върнеш кораба. Ала не и по такъв начин.
— А по какъв? — остро се осведоми тя. — Да се прокрадна на борда някоя нощ и да го заколя в каютата му?
— Значи все пак си обмисляла и този вариант — сухо подметна Брашън.
Тя не можа да сдържи усмивката си.
— Още в самото начало — призна Алтея. Подир това усмивката ѝ угасна. — Трябва да си върна Вивачия. Макар сега да осъзнавам, че още не съм готова за капитанския пост. Не, не ми се смей. Може да съм глупава, но мога да се уча. Тя е моя. Моя е по начин, по който никой друг кораб не би могъл да бъде. Ала законът не ме подкрепя, а семейството ми стои срещу мен. С една от двете неправди бих могла да се боря. Но с двете вкупом…
Тя заглъхна.
— Трудно ми е да не мисля за нея, Брашън — каза Алтея.
— На мен също.
Вероятно той бе искал да изрази състрадание, ала казаното само я разгневи. Какво право имаше Брашън да се изказва така? Вивачия не беше неговият родов кораб. Как би могъл той да се чувства като нея?
Двамата се умълчаха. В пивницата пристигнаха група моряци, заели съседна маса. А Алтея продължаваше да се взира в Брашън мълчаливо. Следващите клиенти на заведението — трима от местните — пристигнаха също сред тяхното мълчание. За компенсация още с влизането си те се развикаха за бира. Музикантите се оживиха и подеха веселяшката мелодия, която бяха репетирали по-рано. Много скоро пивницата щеше да придобие предишната гълчава.
Брашън чертаеше с пръст по влажния плот.
— И какво ще правиш сега?
Това беше въпросът, който я преследваше цял ден.
— Ще се върна вкъщи — тихо каза Алтея. — Както ти ми каза да постъпя преди месеци.
— Защо?
— Защото ти може би си бил прав. Може би ще бъде по-добре да се върна, да се постарая да изгладя нещата и да продължа да живея живота си.
— Не си длъжна да живееш живота си там — отвърна Брашън. — Пристанището е пълно с кораби, които ще отплават към най-различни места. — С пресилена небрежност той додаде: — Бихме могли да отидем на север. Както ти казах. В Шестте херцогства не се интересуват от пола ти, стига да умееш да работиш. Какво като не са цивилизовани. Надали ще е по-лошо от Жътвар.
Тя мълчаливо поклати глава. Разговорът на тази тема само усилваше мъката, вместо да я облекчава. И въпреки това Алтея я засегна:
— Вивачия спуска котва в Бингтаун. Ако се върна там, поне ще мога да я виждам. — Девойката се усмихна по ужасяващ начин. — Освен това Кайл е по-възрастен от мен. Вероятно ще го надживея. Ако и тогава се намирам в добри отношения с племенника си, той може да позволява на побърканата си стара леля да плава с него.
Брашън я гледаше втрещено.
— Кажи ми, че се шегуваш! — възкликна той. — Възнамеряваш да прекараш живота си в чакане на нечия смърт?
— Естествено, че се шегувам — изсумтя Алтея. Ала това беше лъжа. — Днес беше отвратителен ден — рязко каза тя. — Възнамерявам да му сложа край и да си лягам. Лека нощ.
— Защо? — тихо попита Брашън.
— Защото съм уморена, глупчо.
Наистина беше така. Умората се бе наслоила до мозъка на костите ѝ. Тя беше уморена от всичко.
Бившият помощник нетърпеливо изясни:
— Защо не дойде при мен?
— Защото не исках да спя с теб — каза тя. И любезността ѝ бе изместена от умората.
Брашън успя да си придаде наскърбен вид.
— Аз просто те поканих на вечеря.
— Но в действителност имаше предвид вечеря с продължение.
За момент той се поколеба; в крайна сметка откровеността спечели.