— Има ли хора? — попита Кефрия. Пламъкът на свещта трепна.
— Вече не — мрачно отвърна старицата и прекрачи прага. Тя се огледа, сетне неочаквано се наведе, за да вземе нещо от земята. Подир това се върна обратно в кухнята и залости вратата.
— Какво е това? — в един глас запитаха Кефрия и Малта.
Роника остави кандилото върху плота, заедно с дървена кутийка. Старицата остана загледана в нея за момент, преди да насочи подозрителния си поглед към девойката.
— Адресирано е до Малта.
— За мен ли? — възторжено възкликна момичето. — От кого е? Какво е?
И девойката се стрелна към масата, с блеснало от нетърпение лице. Тя обожаваше изненадите.
Дланта на баба ѝ я изпревари и решително обгърна подаръка.
— Какво е? — С леден глас повтори старицата. — Ако не греша, тази кутийка съдържа съновидение. Традиционен дар, който ергените от Дъждовните земи изпращат на онези, които ухажват.
Сърцето на Кефрия изстина. Тя не можеше да си поеме дъх, а през това време Малта се опитваше да изтръгне кутийката изпод ръката на баба си.
— Какво има вътре? — попита тя. — Дай ми я.
— Не — непоколебимо възрази Роника. — Да вървим в кабинета на дядо ти. Ще трябва да ни обясниш някои неща, млада госпожице.
И старицата сама се насочи към мястото, отнасяйки неочаквания подарък със себе си.
— Това не е честно! Подаръкът е за мен! Мамо, кажи ѝ! Накарай я да ми го даде! Не чуваш ли?
Кефрия осъзна, че в слабостта си се е опряла на масата. Тя бавно се изправи.
— Не чу ли какво каза баба ти току-що? Това е подарък от ухажор! Как е възможно това?
Момичето сви рамене.
— Не зная! Дори не зная от кого е или какво има вътре! Как бих могла да ти кажа, след като баба дори не ми позволи да надзърна.
— Да вървим в кабинета — въздъхна жената. Малта се втурна напред. Докато Кефрия пристигне, дъщеря ѝ вече бе подновила спора си.
— Не може ли поне да погледна вътре? Все пак е изпратена на мен.
— Не, не може. Малта, става дума за нещо много сериозно, далеч по-сериозно, отколкото ти можеш да разбереш. Това е съновидна кутийка с герба на рода Купрус. Едно от най-въздигнатите Дъждовни семейства. Не е случайно, че точно те се явиха като представители на последната среща. Това не е род, който можем да си позволим да наскърбим. След като знаеш това, пак ли искаш да задържиш подаръка? — Старицата протегна ръка към нея.
— Да! — възмути се Малта и понечи да я грабне от ръката ѝ. Роника се дръпна назад.
— Малта! — смъмри я Кефрия. — Не се дръж като глупачка. Този подарък е израз на недвусмислен интерес. Трябва да го върнем, но по изключително деликатен начин. Трябва да покажем, че ти си прекалено млада, за да отвърнеш на подобно внимание.
— Не съм — протестира девойката. — Още съм прекалено млада, за да бъда обещана някому, но защо това да ми пречи да оценявам показаното ми внимание? Моля те, бабче, поне ми позволи да надникна вътре.
— Това е съновидна кутия — процеди Роника. — Вътре има сън. Човек не я отваря, за да наднича вътре, а за да сънува.
— Сън в кутия? Как така? — попита Кефрия.
— Магия — със същия тон обясни майка ѝ. — Дъждовна магия.
Рязкото вдишване на Малта издаде вълнението ѝ.
— Може ли да я отворя тази нощ?
— Не! — избухна старицата. — Малта, ти не ме слушаш. Ти не бива да отваряш кутията. Трябва да я върнем неотворена, заедно с изключително деликатно обяснение, че е станала някаква грешка. Да отвориш кутията би означавало, че позволяваш на дарителя да те ухажва.
— И какво му е лошото на това? То не е обещание за женитба!
— Това разрешение би показало, че те смятаме за жена. Което далеч не е така — заключи Роника.
Малта скръсти ръце и тежко се стовари в един стол, където се намуси.
— Страшно ще се радвам, когато татко се върне — изтърси тя.
— Нима? — процеди Роника.
Сред този сблъсък на воли Кефрия се чувстваше излишна, невидима. В момента тя присъстваше на битка, на стълкновение между две решителности, всяка от които се стараеше да налага правилата в домакинството по време на отсъствието на Кайл. Не, внезапно осъзна тя. Кайл беше единствено една от фигурите на Малта, която вече бе открила, че е в състояние да манипулира баща си. Той не можеше да се мери с нейното девическо хитроумие; впоследствие щеше да я затруднява още по-малко. Беше видно, че единствената пречка тя вижда в лицето на баба си. Дори собствената си майка бе отхвърлила като незначителна.