Но нима действително не беше така? С години Кефрия се бе оставяла на течението. Баща ѝ бе плавал, а майка ѝ се бе занимавала с домакинството и със земите. Понастоящем баща ѝ бе починал; Кайл и Роника бяха започнали да си оспорват последната дума, а Малта се опитваше да измести баба си от водещата роля вкъщи. Какъвто и развой да достигнеха в бъдеще, никой нямаше да обърне внимание на Кефрия. Дори Малта не обръщаше внимание на опитите ѝ да придобие авторитет. Никой не го правеше.
С решителни крачки Кефрия се приближи към майка си.
— Дай ми подаръка — със заповеднически глас настоя жената. — Моята дъщеря е предизвикала това недоразумение; на мен се пада да загладя ситуацията.
За момент изглеждаше, че старицата няма да се подчини. Едва в следващия миг Роника хвърли бърз поглед към Малта и протегна кутийката. Кефрия я пое. Тя беше съвсем лека и излъчваше сладостен аромат; нещо, наподобяващо сандалово дърво, но далеч по-уханно.
Погледът на дъщеря ѝ жално проследи размяната.
— Ще им пиша още утре сутринта. Ще мога да го изпратя на борда на Кендри.
Старицата кимаше:
— Но се постарай да опаковаш кутията добре. Никой не бива да вижда пратката. Отхвърлянето на подобен дар е нещо изключително деликатно. Не е нужно да става достояние и на трети страни.
Кефрия потвърди, а Роника се обърна към внучката си.
— Разбра ли, Малта? Никой не бива да узнава за това, нито някоя от приятелките ти, нито прислугата. Недоразумението трябва да бъде разрешено бързо и категорично.
Сърдитата девойка мълчеше.
— Малта! — кресна Кефрия, с което накара дъщеря си да подскочи. — Попитаха те нещо. Отговори.
— Разбрах — промърмори девойката, изгледа я мрачно и се постара да се зарови по-дълбоко в креслото.
— Радвам се. Значи всичко е решено. — Кефрия възнамеряваше да приключи битката, докато развоят все още е благоприятен. — И аз възнамерявам да си лягам.
— Почакай — спря я Роника. — Има още нещо, което трябва да знаеш за тези подаръци, Кефрия. Тези кутийки не са нещо обичайно. Всяка от тях се изработва по предназначение, за определен човек.
— Как? — попита жената.
— Не бих могла да ти кажа. Но ми е известно, че за направата е необходима някаква вещ, принадлежала на получателя. — С въздишка старицата се отпусна в стола си. — Този дар не се е озовал на прага ни случайно, а беше адресиран до Малта. — Роника бавно поклати глава. — Явно тя е дала нещо свое на някой мъж от Дъждовните земи. Нещо, което той е сметнал за дар.
— Малта! — възкликна Кефрия.
— Не съм! — развика се девойката. — Не съм!
Кефрия се надигна и се приближи до вратата, за да се увери, че е затворена плътно. Подир това тя отново се обърна към дъщеря си.
— Кажи ми истината — тихо каза тя. — Какво и кога се случи? Как си срещнала въпросния младеж? Защо той е решил, че ти би приела негов подарък?
Малта бе започнала да мести поглед между двете жени.
— На онова глупаво събрание — натърти тя. — Аз излязох да се поразведря. Поздравих един кочияш, който се беше облегнал на каретата на Купрус. Това е всичко.
— Как изглеждаше той? — осведоми се Роника.
— Не зная — саркастично провлачи девойката. — Той беше от Дъждовните земи. Те носят качулки, ако не ти е известно.
— Да, зная — отвърна баба ѝ. — Но това не се отнася за кочияша им. Да не мислиш, че те пътуват с карета чак от Дъждовните земи, глупачке? Те оставят колите си тук и ги използват само за пътуване из самия ни град. Техните кочияши са тукашни. Щом си разговаряла с покрит мъж, значи той е бил Търговец от Дъждовните земи. Ти какво му каза? И какво си му дала.
— Нищо — избухна Малта. — Просто го поздравих, а той отвърна на поздрава ми. Това е всичко.
— Тогава откъде той знае името ти? Защо ти е изпратил сън? — настояваше Роника.
— Не зная — настояваше девойката. — Може би е разбрал семейството ми по цвета на робата и е питал някого. — И за огромно изумление на Кефрия тя се разрида. — Докога ще се отнасяте с мен по такъв начин? Никога не чувам добра дума от вас, само обвинения и мъмрене. Мислите ме за някаква курва и лъжкиня. Някой ми изпраща подарък, а вие дори не ми давате да го разгледам. И веднага започвате с обвиненията. Просто не зная какво искате от мен. Очаквате от мен да бъда малко момиченце, а в същото време искате да зная всичко и да поемам отговорност за всичко! Това не е справедливо, просто не е!
Тя отпусна лице сред шепите си и продължи да ридае.