— Трудно ми е да повярвам в това — изсумтя Кенит към талисмана.
— Защо?
— Защото я познавам.
— Аз също. Това е причината този отговор също да изглежда безсмислен — весело отбеляза личицето.
— Млъкни. — И Кенит се насили да хвърли нов поглед към омотания чукан. — Много ли е зле? — тихо се обърна той към талисмана.
— За начало, кракът го няма — безсърдечно обяви лицето. — Замахът на Ета беше единственият по-сносен момент от отделянето му. Захапаното от змията бе започнало да се разлага. Напомняше ми на разтопена мас. Онези кафеникави петна върху превръзката не са от кръв, а от гной.
— Млъкни.
Кенит оставаше загледан в зацапаните бинтове и се опитваше да отгатне криещото се под тях. Под ранения крак бе поставена кърпа, но дори и тя не бе смогнала да предпази чаршафа; петната бяха плъзнали и по него. Отвратително.
Личицето се усмихваше широко насреща му.
— Нали ме попита.
Кенит изпълни дробовете си и изрева:
— Соркор!
Вратата се отвори почти веднага, ала на прага ѝ изникна Ета, насълзена, с притеснен вид.
— Кенит, боли ли те? — Тя веднага пристъпи вътре.
— Повиках Соркор! — заяви той. И сам осъзнаваше, че в момента звучи като капризно дете.
Първият му помощник на свой ред изникна в рамката на вратата. Кенит с отвращение установи, че заместникът изглежда не по-малко притеснен от Ета.
— Мога ли да направя нещо за вас, капитане?
Той приличаше на човек, който си е късал косите (заради рошавостта си), а белязаното му лице бе пребледняло.
Кенит се опита да си припомни причината, поради която го бе повикал.
— Почистете — каза той, поглеждайки към кревата си. Съумяваше да звучи уверено, като човек, който се възмущава от състоянието на зацапана палуба. — Някой от моряците да нагрее вода. Ще ми трябва чиста риза.
Невярващият поглед на Соркор го накара да осъзнае, че в този момент той се обръща към него по-скоро като лакей, отколкото като свой заместник.
— Сам знаеш, че е важно в какъв вид се явявам пред пленниците. Нямам намерение да видят някакъв сакателник сред куп мръсни чаршафи.
— Пленниците? — неразбиращо повтори помощник-капитанът.
— Да, пленниците — натърти Кенит. — Наредих трима от екипажа да бъдат пощадени, нали така?
— Тъй вярно, капитане. Но…
— Е, те налице ли са?
— Разполагам с един — неохотно призна Соркор. — Или по-точно с онова, което е останало от него. Вашата любовница се погрижи за него.
— Какво?
— Всичко се случи заради него — тихо просъска Ета. — Заради него ти пострада.
Очите ѝ оставаха присвити до заплашителни цепки.
— Един да бъде — рече Кенит.
Що за създание той бе довел на кораба си? Не мисли за това сега. Поеми командването.
— Сега върви да изпълниш нареждането — продължи капитанът. — Когато се приведа в по-подобаващ вид, ще искам пленникът да ми бъде доведен за разпит. В този момент не искам да парадирам пред екипажа. Как мина останалата част от пленяването?
— Гладко като по омазнена палуба, сър. Дори се оказа, че получаваме малък бонус. — Макар и все още притеснен, Соркор се усмихна. — Оказа се, че този кораб е специален. Пренасял е не само обикновени роби, но и група, която е била изпратена от сатрапа на Джамаилия и е била предназначена за някаква важна клечка от Калсид. Цяла трупа танцьори и музиканти, с всичките им там инструменти и мацаници. Освен това намерихме и скъпоценности, няколко ковчежета… Тях съм скътал под кревата ви, сър. Намерихме малко скъпи платове, дантели, някакви сребърни статуетки и бутилки скъп алкохол. Хубава плячка. Малка като обем, ама все от най-доброто. — Той хвърли бегъл поглед към чукана на Кенит. — Предполагам, че ще искате да опитате брендито.
— Малко по-късно. Разкажи ми повече за танцьорите и музикантите… Те проявяват ли послушание? Как приеха факта, че пътуването им бе прекъснато по подобен начин? И как така не са се озовали зад борда, заедно с останалите от екипажа?
— Те също са много доволни, сър. Те също пътуваха като роби. Трупата им била задлъжняла; собственикът ѝ не могъл да се издължи, та сатрапът наредил тя цялата да бъде продадена. Това не е съвсем законно, само че него тази част не го притеснява. Така че те бяха повече от радостни да бъдат пленени от пирати. Техният началник вече ги е подкарал да съчиняват танци и песни. Във ваша възхвала, разбира се.