Оказа се, че превръзките са му правили услуга. Едно беше да види как кракът му приключва рязко сред ивици плат, а съвсем друго — да зърне същинската проява на сдъвкано и раздрано месо. Самият край дори изглеждаше отчасти сварен.
С усилие Кенит потисна гаденето си. А ръката на подаващия чашата Соркор трепереше. Нелепо. Та един заместник-капитан на пиратски кораб бе нанасял далеч по-жестоки рани от тази, която гледаше сега.
Кенит пое чашата, погълна брендито и бавно си пое дъх. Може би късметът му все още работеше, макар и в едно чудато отношение. Поне курвата можеше да го лекува.
Ала Ета шепнешком се обърна към Соркор, тозчас унищожила и тази надежда.
— Раната само се влошава. Ще трябва да го отведем при целител, и то скоро.
Трижди той си пое дъх, преди да направи знак на Соркор с чашата. Когато другият се опита да му налее, Кенит грабна бутилката от ръцете му. Едно отпиване. Три вдишвания. И ново отпиване. Три вдишвания. Това помогна.
Той приседна в леглото, хвърли един последен поглед към остатъка от крака си и започна да развързва нощната си риза.
— Къде ми е водата за миене, която заръчах? — остро попита той. — Нямам намерение да се мариновам сред собствената си воня. Ета, изчакай да се измия. Приготви ми чисти дрехи, приготви и чисти чаршафи. Искам да изглеждам подобаващо, докато разпитвам пленника.
Соркор хвърли бърз поглед към Ета, преди да отвърне:
— Простете, сър, но един слепец не би забелязал облеклото ви.
Кенит го погледна безизразно.
— Кой е пленникът?
— Капитанът на Сикерна, сър. Ета ни накара да го извадим от водата.
— Той не бе ослепен в битката. Беше невредим, когато падна.
— Да, сър. — Соркор отново погледна към Ета.
Тъй значи. Ето на какво се основавала плахата почтителност, която заместникът му демонстрираше по адрес на курвата. Това беше почти забавно. Явно помощникът придаваше някакво специално значение на факта, че повлеканата си е позволила да измъчва пленник. Соркор се оказваше тъй любезен…
— За един слепец може и да няма значение, но за мен самия има — натърти Кенит. — Върви.
В този момент на вратата се почука. Соркор я отвори; вътре влезе Опал, понесъл две кофи димяща вода. Морякът ги остави на пода, без да се осмелява да поглежда към Кенит, какво остава да дръзва да го заговаря.
— Господин Соркор, сър, свирачите искат да свирят на палубата за капитана. Те искаха да измоля разрешението ви. И — момчето се навъси в опит да си припомни непознатите за него думи — искаха да ви предам, че те изразявали най-искрени благодарности и комплименти… Нещо такова.
Кенит почувства някакво раздвижване върху китката си и погледна към талисмана, укрит между скръстените му ръце. Главата трескаво гърчеше лице насреща му в одобрителни гримаси. Дребният негодник явно смяташе, че Кенит ще се вслуша в препоръката му. И дори се опитваше да му каже нещо.
— Сър? — почтително се извърна Соркор.
Пиратът престорено разтърка ухо, за да доближи талисмана.
— Един крал трябва да проявява великодушие към благодарните си поданици. Отказаният дар е в състояние да озлоби всяко сърце — рече фигурката.
Кенит реши, че съветът е добър, без значение от източника.
— Предай им, че за мен ще бъде удоволствие — обърна се капитанът направо към Опал. — Суровостите на живота ми не са успели да угасят способността ми да ценя изкуството.
Момчето възкликна възхитено и кимна, изчервило лице от гордост, че има такъв капитан. Някаква змия можеше да му отхапе крака, ала той пак щеше да намери време за култура.
— Сар! Веднага ще им кажа, сър. Суров живот, ценено изкуство — напомни си Опал и бързо излезе.
Веднага след излизането му Кенит се обърна към Соркор.
— Върви при пленника. Погрижи се той да получи храна и вода. Ета, банята ми, ако обичаш.
Когато заместникът се махна, тя му помогна да свали нощната риза и го изми с гъба, по калсидски. Кенит винаги бе смятал, че този метод е недостатъчен, че той просто размазва потта и мръсотията, вместо да ги отстрани. И все пак Ета се постара достатъчно, за да предизвика истинско усещане за чистота. През времето, което тя отдели за почистването на по-интимните места, капитанът разсъждаваше над откритието си, че една жена би могла да бъде полезна и за неща извън очевидното.
Измиването и смяната на превръзката го напрегнаха до степен, изтръгнала поредната пот от гърба, челото и гръдта му. Вън се разнесе тиха музика, съставена от звъна на струнни инструменти и камбанки. В мелодията приятно се преплитаха женски гласове.