Усилията ѝ да обясни само го объркаха.
— Да. Разбира се.
— Гантри, ти си добър човек. Харесваш ми. — Тя почти успя да премълчи следващите думи. Но все пак не го стори. — На твое място бих си потърсила място на друг кораб.
Тя долавяше страха в избилата го пот.
— Кой друг кораб би могъл да се сравнява с теб? — бързо рече той. — Няма има нещо, което би ме накарало да те заменя?
Готовността в думите му бе неискрена.
— Има. Желанието да останеш жив — съвсем тихо рече тя. — Имам много лошо предчувствие за това пътуване. Много лошо. Особено ако се наложи да продължа сама.
— Не говори така! — тросна се Гантри, сякаш се обръщаше към някой непокорен моряк. Но веднага след това се усети. — Ти няма да си сама. Аз ще бъда с теб. Сега ще отида да повикам Финдоу, става ли?
Тя сви рамене. Бе опитала. Тя се извърна и се загледа в далечната кула на двореца.
След няколко мига Гантри я остави.
Алтея се опасяваше, че капитан Тенира ще я разпознае. На зимния бал преди три години тя бе танцувала със сина му. Ала бингтаунският Търговец с нищо не показа, че е открил прилика между моряка Ател и дъщерята на Ефрън Вестрит. Той само я огледа преценяващо и поклати глава.
— Ти ми изглеждаш свестен моряк, момче. Само че не са ми нужни хора. Екипажът ми е в пълен състав.
Думите му загатваха, че той смята въпроса за приключен.
Алтея продължаваше да се взира в земята. Преди два дни тя бе зърнала Офелия в пристанището. Видът на сребристия корпус и усмихнатата фигура я бяха покъртили по шокиращ начин.
Няколко въпроса из пристанищните кръчми ѝ бяха предоставили цялата нужна информация. Живият кораб щеше да отплава към дома, към Бингтаун, до няколко дни. И Алтея бе решила, че по един или друг начин тя ще се озове на борда му. И бе останала да се навърта около кораба, дебнейки възможност да разговаря с капитана насаме. А планът ѝ бе прост: в началото тя щеше да опита да си намери работа като юнга. Ако това не проработеше, щеше да се разкрие пред него и да го помоли да я вземе. Той надали щеше да ѝ откаже. И все пак тя се бе нуждаела от цялата си храброст, за да го последва до тази кръчма и да го изчака да се навечеря, преди да се обърне към него.
— Сър, не е нужно да ме зачислявате към екипажа, готов съм да работя безплатно, само за пътуването.
Капитанът се обърна към нея и скръсти ръце.
— И защо? — с подозрение попита той.
Алтея се втренчи в участъка дъсчен под между босите си стъпала и прехапа устна. Подир това тя повдигна очи към капитана.
— Все още си пазя заплатата от Жътвар… или поне част от нея. Бих искал да я отнеса у дома, да я дам на майка си. — Алтея преглътна смутено. — Преди всичките пари да са отишли. Обещах ѝ, че ще се върна с пари, капитане. С баща ми тя много се измъчи, той винаги се връщаше с празна кесия. А колкото повече стоя тук и търся кораб за Бингтаун, толкова по-малко пари ще занеса. — Тя отново се загледа в пода. — Дори и да не ми платите нищо, аз пак ще се върна с повече пари, отколкото ако продължа да чакам и си намеря платено място.
— Разбирам. — Капитан Тенира отмести чинията си и за момент изчисти зъбите си с език. — Това е похвално. Само че аз ще трябва да ти плащам дажби, нали така? Освен това работата на борда на жив кораб е по-различна. Тези съдове са особено чувствителни. А Офелия е особено своеволна дама.
Алтея отново прехапа устна, този път за да прикрие усмивката си. Офелия бе сред най-старите живи кораби, от първото поколение. Настроенията на тази грубовата старица варираха от нецензурно веселие до аристократична презрителност. Своеволна дама бе най-неутралното определение, което девойката бе чувала по неин адрес.
— За нейните моряци не е достатъчно да бъдат бързи и умни — обясняваше капитанът. — Тук е нужна стабилност. Не бива да се боиш от нея или да проявяваш суеверие. Не бива и да ѝ позволяваш да те сплаши. Ти някога качвал ли си се на жив кораб, момче?
— Случвало се е — призна Алтея. — А преди да започна да плавам, понякога отивах до Северната стена и разговарях с тях. Аз ги харесвам, сър, не се боя от тях.
Тенира прочисти гърло и с различен глас продължи.
— Един Търговски кораб е съвсем различен от един ловен съд. Ние се движим много по-бързо и поддържаме далеч по-голяма чистота. И никакво колебание. Би ли се справил с това?
— Да, сър. Освен това аз обичам чистотата — кимаше Алтея.
— И помни, че не си ми нужен. Работата на борда на жив кораб е нещо, за което не един и двама биха били готови на всичко. Дори и да имах нужда от теб, във всеки един момент бих могъл да те заменя с далеч по-опитен човек.