— Колко сте готови да ми плащате? — прямо попита Брашън. И се усмихна, за да смекчи остротата на думите си. Тя бе обусловена от рязкото завръщане на главоболието му; ако дребосъкът още веднъж издишаше зловонието си в лицето му, морякът просто щеше да повърне.
Агентът не отговори веднага.
— Това зависи, разбира се. Вие имате препоръка от Жътвар, но не и същински доказателства за способностите си. Ще трябва да помисля.
Това означаваше, че той се надява на кандидат, служил на повече кораби.
— Разбирам. И кога ще знаете със сигурност?
Още един зле оформен въпрос. Брашън усети това още при самото изричане на думите, ала не бе могъл да се сдържи. Той се усмихна отново, с надеждата, че мимиката не е излязла прекалено жална.
— Най-вероятно утре сутринта.
Когато мъжът дръпна за пореден път, Брашън се приведе и престорено оправи подгъва на панталона си. Той се изправи едва след издишването, макар че наглият жълтеникав облак се бе задържал. Това го накара да се задави, което той прикри в прочистване на гърлото.
— В такъв случай ще дойда тогава — с привидно спокоен глас каза морякът. Ала смущението започваше да гризе същината му. Предстоеше му още един ден без храна, още една нощ на открито. С всеки изминал ден, прекаран по такъв начин, шансовете му да си намери работа на борда на сносен кораб намаляваха. Никой агент не би подбрал гладен, немит и небръснат кандидат за подобна длъжност.
— Точно така — разсеяно каза посредникът. Той вече се бе обърнал към документите върху бюрото си, забравил за посетителя. — И елате с багажа си; ако решим да ви вземем, ще започнете веднага. Приятен ден.
Брашън бавно се надигна.
— Ама че глупости. Вие не казвате дали искате да ме наемете, нито колко сте готови да ми плащате, но очаквате от мен да се ослушвам и да бъда готов да напусна веднага. Не мисля така.
Държиш се като пълен глупак, крещеше по-разумната част от него. Млъкни, просто млъкни! Ала думите вече бяха изречени. И Брашън само щеше да влоши положението си още повече, ако веднага се отречеше от тях. Оставаше му единствено да продължи в същата посока.
С вида на човек, който вече обмисля следващия си ангажимент (какво пък, Брашън нямаше да остане по-назад от някакъв си чиновник!), той се обърна към вратата.
— Приятен ден и на вас, сър. Съжалявам, че не успяхме да се спогодим.
Посредникът бе придобил едновременно наскърбен и притеснен вид.
— Почакайте! — с едва ли не гневен глас възкликна той. — Почакайте за момент.
Брашън спря на прага и се извърна, въпросително повдигнал вежда.
— Нека не избързваме. — Агентът колебливо местеше поглед из помещението. — Ето какво. Днес по някое време ще говоря с капитана на Жътвар. Ако той потвърди казаното от вас, ще получавате същата заплата като там. Това е справедливо.
— Не, не е. — В тази ситуация Брашън имаше още по-големи основания да разгърне дързостта си. Освен това той не искаше посредникът да разговаря с хора от Жътвар. — Там аз бях трети помощник. На Пролетна вечер бих изпълнявал задълженията на заместник-капитан. Той носи отговорност за всичко, което се обърка. Пролетна вечер може да е по-малък кораб, ала задълженията са по-големи. Екипажът на един търговски съд трябва да работи по-усилено и по-отзивчиво от моряците на борда на ловен кораб. Освен това съм готов да се обзаложа, че Пролетна вечер донася много по-големи печалби от Жътвар. Ако ще плавам като помощник-капитан, то ще бъде срещу същите пари като моя предшественик.
— Но той имаше години опит на този пост! — с писклив глас възрази посредникът.
— А аз имам години опит като помощник на борда на Вивачия, далеч по-голям и освен това жив съд. Платете ми колкото сте плащали и на моя предшественик. Ако сте изкарвали пари с него, гарантирам ви, че ще изкарвате толкова и с мен.
Другият се облегна в креслото си.
— Вие притежавате арогантността на добър помощник — неохотно призна той. — Така да бъде. Явете се утре сутринта. Ще получавате исканата от вас заплата. Но ви предупреждавам, че ако се представите зле, капитанът ще ви свали на първото пристанище, без значение кое е то.
— Имам друго предложение, за да ви демонстрирам честността си — каза Брашън. — Ще се кача на кораба още сега. Щом като той отплава другиден, искам да имам колкото се може повече време да се убедя, че последните приготовления ще протекат безпогрешно. И екипажът ще може да започне да свиква с мен. Тъкмо капитанът ще получи възможност да прецени работата ми. Ако тя не му се понрави, корабът вдига котва без мен. Как ви се струва това?