И аукционерът подканящо закима към морето от лица.
— Мейвърн! Възрастната жена! Три сребърни!
Уинтроу бързо откри провикналата се жена. Най-вероятно тя бе дъщеря на старицата, а може би нейна по-млада приятелка. Самата старица скри лицето си зад длани — може би се срамуваше, а може би се боеше да се надява. Във всеки случай този незначителен жест изразяваше изключителна мъка.
В следващия момент юношата зърна нещо, накарало мъката му да изчезне. Сред главите на тълпата той различи онази на баща си, издигаща се над повечето лица. Тя приличаше на маяк, сочещ към дома.
Баща му обсъждаше нещо с човек зад себе си.
— Татко! — провикна се Уинтроу. Главата на Кайл Хейвън смаяно се извърна към платформата. До него стоеше Торг, който повдигна ръка към устата си в престорено удивление: прекрасно изпълнена роля.
Един от надзирателите сръга Уинтроу в ребрата.
— Мълчи и си чакай реда — нареди мъжът.
Юношата не усети удара. И думите почти не чу. Той се бе втренчил изцяло в бащиното лице, извърнато към него. То изглеждаше тъй дребно и далечно сред обграждащите го ликове. А заради настъпващия мрак Уинтроу не можеше да разчете израза му.
Той сведе поглед към дъските на платформата и започна да се моли. Нито умът, нито устните му оформяха думи към Са; това беше безмълвна молба.
Баща му се обърна към Торг, за да се посъветва с него. Интересно дали по това време на деня на баща му бяха останали пари. Най-вероятно, защото иначе щеше да е отвел закупеното на кораба. Уинтроу опита да се усмихне, но не можеше да си припомни как. Какво ли чувстваше баща му в този момент? Гняв, облекчение, срам, съжаление? Нямаше значение. Баща му не можеше да го види и да не го купи. Не можеше. Какво би казала майка му?
Но какво би могла да каже тя, ако не научи? Кайл просто можеше да ѝ каже, че синът ѝ е изчезнал в столицата.
Камшикът на аукционера удари масичката.
— Продадено! — изрева той. — Тя е ваша срещу десет сребърни монети, госпожо. Кой иска да започне следващото наддаване? Погледнете само какви роби. Вижте какви мускули имат тези работници. До засяването остават само няколко месеца, земеделци! Никога не е рано човек да се подготви.
— Татко, моля те! — изкрещя Уинтроу. И потрепна заради следващия удар.
Кайл Хейвън бавно повдигна ръка.
— Пет къса за момчето.
Това обидно ниско откриване накара тълпата да избухне в смях. За пет медни къса се купуваше чиния супа, а не роб.
Аукционерът драматично притисна ръка към гърдите си.
— Пет къса? — в престорена възмута попита той. — Какво си сторил, момче, та така си ядосал баща си? Какво пък, пет къса ми предлагат, с пет къса започваме наддаването. Някой друг интересува ли се от това тъй скъпо момче?
— Това ли е момчето, което умеело да чете, пише и смята?
Уинтроу замълча, но един от надзирателите услужливо отвърна:
— Да. Щяло да става свещеник. И каза, че можело да прави стъклописи.
Последните думи изглежда събудиха съмненията на обадилия се глас (подобно умение не изглеждаше вероятно за един хлапак), който не се обади повече.
— Цяла медна монета! — смеешком предложи някой.
— Две!
— Изправи се — подкани го надзирателят, съпроводил думите си с практическа помощ.
— Три — мрачно каза баща му.
— Четири!
Последното предложение дойде от смеещ се младеж, застанал в края на тълпата. Той и другарите му наблюдаваха Уинтроу и баща му. Сърцето на юношата се сви. Ако Кайл се досетеше за шегата им, не беше ясно как ще реагира.
— Две сребърни — обяви женски глас. Очевидно тя смяташе, че с едно бързо увеличаване ще сложи край на наддаването. По-късно Уинтроу щеше да узнае, че и такава цена все още се смята за ниска, дори и за нов роб, но е далеч по-допустима.
— Две сребърни! — ентусиазирано повтори аукционерът. — Сега вече, скъпи приятели и съседи, започваме да вземаме този млад човек сериозно. Той умее да чете, пише и смята. И освен това твърди, че умее да изработва стъклопис, но ние няма да обръщаме голямо внимание на това му твърдение. И все пак става дума за полезно момче, което тепърва ще расте допълнително. Някой предложи ли три сребърни?
Някой действително го стори, и това не беше бащата на Уинтроу или тарикатът. Наддаването достигна до пет сребърни, преди купувачите да започнат да клатят глави и да насочат вниманието си към останалите роби. Хлапаците в края на тълпата продължиха да наддават, докато намръщеният Торг не се приближи към тях. Уинтроу ясно видя как помощникът им подава монети. Ето значи каква бе същинската цел на това им забавление.