— Майко! — ядосано възкликна Малта. Тя се дразнеше, когато майка ѝ говореше така.
— Това беше шега, Малта. — Кефрия се надигна от масата. — Писмото няма да бъде лесно за съставяне, а нямам много време, ако искам то да пристигне на борда на Кендри. Най-добре да се захващам веднага.
— Увери ги, че ако впоследствие открием кутията, тя ще им бъде върната — предложи Роника.
— Разбира се. Аз така или иначе възнамерявам да претърся стаята си отново. Но писмото е по-важно. Поне него искам да изпратя навреме.
И майката на Малта побърза да излезе.
Девойката бързо погълна последната лъжица каша, ала пак не беше достатъчно чевръста.
— Малта — поде баба ѝ с тих, но непоколебим глас. — Ще те попитам още веднъж: ти ли си откраднала кутията от покоите на майка си? Не, помисли си, преди да ми отговориш. Помисли какво означава това за честта на нашия род, за твоята собствена чест. Отговориш ли ми искрено, обещавам, че няма да ти се сърдя за предишната ти лъжа.
Старицата зачака, вперила змийски поглед в нея.
Малта остави лъжицата си.
— Нищо не съм откраднала — с треперещ глас каза тя. — Не проумявам как можеш да мислиш подобни неща за мен. Какво толкова съм ти направила, за да заслужа тези постоянни обвинения? Така ми се иска татко да беше тук. И да можеше да види как се отнасяте с мен в негово отсъствие. Готова съм да се обзаложа, че той далеч не е възнамерявал единствената му дъщеря да води подобен живот!
— Не. Той отдавна щеше да те е продал като крава — отвърна баба ѝ. — Не се прави на възмутена пред мен. Майка си може и да успееш да заблудиш, но не и мен. Ще ти кажа още нещо. Ако си откраднала кутийката и си я отворила, това ни поставя в изключително трудно положение. Но нещата стават още по-сложни, ако продължиш да лъжеш и задържиш кутийката. Малта, към интереса на едно от най-заможните семейства на Дъждовните Търговци не бива да се отнасяш с подобно лекомислие. Тук не е моментът за детинските ти игри. Във финансово отношение ние се намираме на ръба. До този момент ни е спасявала единствено непоклатимата ни репутация на хора, които винаги удържат на думата си. Ние не лъжем, не мамим, не крадем, а винаги и по честен начин изплащаме задълженията си. Но ако хората престанат да вярват в това, ако започнат да смятат, че ние не удържаме на думата си, с нас ще бъде свършено, Малта. Свършено. И ти също, колкото и да си млада, ще трябва да понесеш последиците от това.
Девойката се надигна бавно. И рязко захвърли лъжицата си, карайки чинията да зазвънти.
— Баща ми скоро ще се върне с натежала кесия. Той ще изплати дълговете ви и няма да допусне разрухата, довлечена от вашето твърдоглавие, да ни сполети. Нямаше да имаме тези нелепи проблеми, ако дядо беше плавал по Дъждовната река, като всички останали собственици на живи кораби. А ако ти беше послушала Давад и беше продала крайбрежната земя или поне му беше позволила да я обработва с робите си, нямаше да ни се налага да мизерстваме. Не моята упоритост заплашва това семейство, а твоята.
Суровостта върху лицето на баба ѝ бе отстъпила пред шок. А устните ѝ бяха пребледнели от гняв.
— Нима ти имаш навика и да подслушваш, скъпа ми внучке? Да подслушваш какво казва един умиращ мъж на съпругата си? Много неща си мислех за теб, Малта, и добри, и лоши. Но никога не си бях помисляла, че ще седнеш да подслушваш като някаква долна прислужничка.
Малта студено отметна глава и отвърна със спокоен глас:
— Непрекъснато чувам как една истинска жена трябвало да познава паричното положение на семейството, да бъде способна да усеща опасностите и възможностите. Обаче ми се струва, че ти си по-скоро готова да пропуснеш всяка възможност, само и само за да държиш баща ми в неведение. Ти не го смяташ за член на това семейство, нали? Него го бива да ти прави внучета и да занимава майка ми. Но да не е посмял да мисли за нещо друго! Защото тогава е възможно да застраши собствените ти намерения. Ти възнамеряваш да задържиш контрола над това семейство на каквато и да било цена. По-скоро си готова да разрушиш всички в него, отколкото да отстъпиш.
Дори самата тя не бе осъзнавала дълбочината на разяждащия гняв.
С треперещ глас баба ѝ отвърна:
— Баща ти не познава нашите обичаи, защото не си е правил труда да се запознае с тях. Ако беше го сторил, аз не бих се опасявала от положението му, Малта. — Тя си пое дъх. — В този момент ти ми показваш, че притежаваш разбиране, каквото аз не подозирах. Ако беше го демонстрирала по-рано, двете с майка ти щяхме да се отнасяме с теб като с възрастна. А сега искам да разбереш следното. Когато Ефрън… Когато дядо ти почина, аз можех да придобия много по-голям контрол над семейното богатство. Той искаше да остави кораба на Алтея, не на Кефрия и баща ти. Аз бях тази, която го убеди, че баща ти би бил по-добър капитан. Щях ли да сторя това, ако желанието ми беше да задържа властта за себе си? Ако не исках баща ти да стане истински член на това семейство? Аз се осланях на мъдростта му. Ала той не се ограничи единствено да наследява, а започна да внася промени, без да притежава същинско разбиране за онова, което променя. И защо тези промени ще се отразят негативно. Той не се консултира с никого. Просто смяташе, че неговото разбиране е най-добро. Аз нямам намерение да крия неща от него, Малта. Неговото невежество е крепост, която той сам издигна около себе си и сам защитава ожесточено.