Той бе свил рамене.
— След десетина години ти ще си изгубила интерес към мен и няма да идваш повече. Аз също ще съм те забравил. Ти дори не се замисляш, че ме питаш за събития, случили се още преди ти да си била родена. Колко добре си спомняш детските си години?
— Смътно — бе отвърнала тя. И разговорът им бе притихнал, до онзи момент, в който Янтар го бе подела отново, започвайки със сериозен тон, че искала да му съобщи нещо.
— Знаеш ли какво направих вчера? Отидох при Давад Рестарт и му предложих да те купя.
Думите ѝ го сепнаха.
— Давад Рестарт не може да ме продава — студено отвърна Парагон. — Аз не му принадлежа. Освен това един жив кораб може да бъде продаван единствено между роднини. И то само в най-критични условия.
Сега беше ред на Янтар да замълчи.
— Очаквах, че ще знаеш тези неща. Но след като не са ти известни, трябва да ги научиш, защото те те касаят. От месеци сред новодошлите се носят слухове, че ти си обявен за продан. Давад изпълнява ролята на посредник. В началото близките ти настояваха да не бъдеш използван като кораб, защото… не искаха да носят отговорност за още смърт…
Тя затихна.
— Колко откровено мога да говоря с теб? Понякога ти си тъй мъдър, а друг път…
— И ти си предложила да ме купиш? Защо? Какво ще изработиш от тялото ми? Накити? Мебели?
Парагон едва се сдържаше; сарказмът започваше да се просмуква в думите му.
— Не — въздъхна тя. И продължи, по-скоро към себе си. — Боях се, че ще стане така.
След един дълбок дъх Янтар продължи:
— Аз възнамерявам да те задържа тук, в това ти състояние. Това бяха условията на моето предложение.
— Да остана тук завинаги, та да ме кацат чайки и раци да дълбаят край мен? Да остана на брега, докато обикновените ми дъски не изгният и аз не се разпадна на купчина крещящо магическо дърво?
— Парагон! — Викът ѝ съдържаше гняв и мъка. — Успокой се. Успокой се и ме изслушай. Никога не бих допуснала подобно нещо да ти се случи. В един момент ще се нуждая от помощта ти. Но самата аз не бих могла да ти помогна на свой ред, ако не ме оставиш да довърша. А аз много бих искала да ти помогна.
С всяка следваща дума гласът ѝ притихваше.
— Е, ще ме изслушаш ли? Поне ще ми дадеш ли шанс да довърша?
— Да чуем — студено отвърна корабът. Само лъжи и обвинения. Измами и предателства. Но той щеше да я изслуша, за да извлече истината от лъжите ѝ и да успее да се подготви.
— Парагон… — Тя въздъхна задавено и отпусна длан върху корпуса му. Корабът се постара да не обръща внимание на допира и тръпките, които той породи. — Родът Лъдчънс, твоето семейство, е изпаднал в тежко положение. Тежки времена. Това важи за повечето Търговски родове. Много са факторите, виновни за това: робите, северните войни… но това не ни засяга пряко. За нас е от значение, че твоят род спешно се нуждае от пари. Новодошлите знаят това и искат да те купят. Не съди близките си. Те отхвърлиха всички предишни предложения. Ала когато предложената сума бе изключителна, те уточниха, че не биха те продали на човек, който възнамерява да плава с теб.
Парагон почти усети как тя поклаща глава.
— А спекулантите разтълкуваха това условие единствено като намек, че твоите близки са готови да те предадат като кораб, но срещу много по-висока цена.
Жената си пое дъх и направи опит да се успокои.
— Приблизително по същото време започнах да дочувам слухове, че единствено живите кораби били подходящи за плаване по Дъждовната река. Единствено техните корпуси оставали непокътнати от киселинните бели води, които понякога се спускат по течението ѝ. Това ми се стори разумно, предвид факта, че ти си лежал тук толкова време, без да изгниеш. И ме накара да разбера защо Търговските родове са склонни да обричат цели бъдещи поколения, за да се сдобият с подобен кораб. Притежаването на такъв съд е единственият начин да се участва в размяната на стоки по Дъждовната река. И сега са наизлезли нови слухове. Новодошлите, които ще наддават за теб, обещават, че няма да винят никого при евентуално нещастие. — Тя замълча. — Парагон, слушаш ли ме?