Кенит сгримасничи.
— Като малък познавах Игрот. Славата му е преувеличена.
— И все пак това си заслужава да се отбележи. Хората ви сравняват с човек, който е опожарил двадесет града и…
— Достатъчно за славата ми — прекъсна го капитанът. — Как вървят търговските ни дела?
— Местните ни осигуриха пресни припаси, а Сикерна вече бива поправяна. — Едрият пират тръсна глава. — На много места корпусът е прогнил. Изненадвам се, че сатрапът е изпратил дар с подобна туба.
— Аз пък бих се изненадал, ако той вземе да оглежда корпусите на корабите си — сухо каза Кенит. — Как реагираха тукашните на новото население, което им доведохме?
— С отворени обятия. При последните отвличания изчезнал най-добрият им ковач. Ние им осигурихме двама. А музикантите и другите там са върхът. Вече три пъти те изиграха Освобождението на Сикерна. Един красавец изпълнява вашата роля. Дори са направили змия от хартия, коприна и обръчи, която се издига над водата и… — Тук Соркоровият глас рязко заглъхна. — Представлението много го бива, сър. Надали е останал тукашен човек, който да не го е гледал.
— Радвам се, че загубата на крака ми се е превърнала в източник на забавление за масите.
— Изобщо не е така, капитане… — поде заместникът, но Кенит му направи знак да замълчи.
— Сега да поговорим за живия кораб.
Соркор изруга.
— Нямахме ли споразумение? — напомни Кенит. — Ако не се лъжа, съвсем наскоро ние заловихме и освободихме превозвач на роби. Доколкото си спомням, сега е мой ред да се впусна подир жив кораб.
Помощникът се почеса по брадичката.
— Споразумението не беше съвсем такова, сър. То гласеше, че за всеки робски кораб, на който се натъкнем и освободим, ще нападаме по един жив кораб от онези, с които се сблъскаме. Но вие говорите за умишлено преследване и за залагане на капани.
— Което пак си е същото — подмина възраженията му другият.
— С цялото ми уважение, капитане, не е така. И ми се струва, че ще бъде най-добре за известно време да се върнем към предишната си дейност. Пак да се върнем към търговските кораби. Да си натрупаме пари, да се позабавляваме. Известно време да се държим настрана от робите и змиите. — Масивните му пръсти притеснено си играеха с копчетата на жилетката. — Вие ми показахте, че животът може да бъде различен от онова, което си мислех. Различен и за двама ни. Вие вече си намерихте прекрасна жена. Нейното присъствие веднага промени нещата. Вече разбирам онова, което вие се опитвахте да ми обясните. Ако се върнем в Заграба с добър товар… Е, спомняте си нещата, които Фолдин говореше… за почтителността и…
— Щом се сдобием с жив кораб, ще можеш да си избираш колкото девици искаш, Соркор — обеща Кенит. — Да си избираш нова всяка седмица, ако предпочиташ. Но първо идва живият кораб. Сега да говорим по същество. Ако приемем, че всичко, което сме научили от екипажа на Сикерна, е истина, в такъв случай на юг от нас все още има поне още един жив кораб. Ела да погледнеш картата. Струва ми се, че късметът ни е поставил в прекрасна позиция. На юг от нас се намира канал Буксира. Плаването там е трудно по всяко време, особено по време на прилив и отлив. Всеки кораб, отправен на север, трябва да го прекоси. Виждаш ли?
— Да — неохотно потвърди Соркор.
Кенит не обърна внимание на мусенето му.
— Така. В този пролив се намира Кривият остров. По-безопасно е островът да бъде заобиколен от източната страна. Там има няколко плитки участъка, но самите плитчини са сравнително спокойни. Но от западната страна е съвсем различно. Там течението е силно, особено при прилив. А близо до острова плитчините непрекъснато се разместват. Неслучайно там се намират Прокълнатите скали. — Капитанът замълча. — Спомняш ли си ги?
Соркор се навъси:
— Сякаш бих могъл да ги забравя. Вие ни преведохте през тях онзи път, когато ни преследваше сатрапската галера. Течението ни подхвана и ни запрати като стрела. После три дена не можех да повярвам, че сме оцелели.
— Именно. Много по-бързо, отколкото ако бяхме заобиколили острова от изток.
— И? — предпазливо попита помощникът.
— Ние ще спуснем котва тук. Това място предоставя прекрасна гледка към Буксира. Щом живият кораб навлезе в пролива, ние ще заобиколим от запад, за да го изпреварим. Докато корабът приключи със заобикалянето, ние вече ще го чакаме. Той няма да може да се върне назад, защото течението е прекалено силно. И ще бъде принуден да се вреже в сушата. — Кенит повдигна очи от картата и се усмихна към намръщения Соркор. — Така живият кораб става наш. Без никакви щети.