Тя замълча, пресмятаща.
— Ако въвеждането ѝ в обществото се проведе през пролетта, сватбата ще може да се състои през лятото.
— Сватба? Та тя едва ще е навършила четиринадесет! — възкликна Кефрия.
— Да, тя ще бъде млада — потвърди Каоулн. — Ще може да се адаптира бързо. За една жена от Бингтаун това е предимство. — Тя се усмихна, при което образуванията по лицето ѝ трепнаха противно. — Мен ме омъжиха на петнадесет.
Кефрия бавно си пое дъх. Тя не бе сигурна за формата, под която поетият въздух ще изхвърчи от дробовете ѝ: може би под формата на крясък, а може би под формата на обикновено прогонване. Под масата Роника стисна ръката ѝ и я накара да се успокои.
— Все още е прекалено рано да мислим за брак — прямо каза майка ѝ. — Вече ви обясних склонността на Малта към детински шеги и пакости. Боя се, че това може да е поредната от тях. Че тя изобщо не е обмисляла ухажването на сина ти със сериозността, която тя заслужава. — Роника бавно оглеждаше гостенките. — Няма нужда да прибързваме.
— Ти говориш от перспективата на бингтаунска Търговка — отвърна Яни. — Вие живеете дълго и добивате много деца. Ние не разполагаме с този лукс. Моят син е почти на двадесет. Той най-сетне е открил жена, която желае да направи своя спътничка, а вие ни казвате, че трябва да чакаме. Колко? Повече от година? Това не е приемливо. — И Купрус се облегна назад.
— Аз няма да принуждавам детето си — каза Кефрия.
Яни Купрус се усмихна покровителствено.
— Моят син не смята, че в случая има каквато и да било принуда. А аз вярвам на сина си. — Говорейки, тя гледаше ту майката, ту дъщерята. — Да говорим като жени. Ако Малта наистина беше детето, което я изкарвате, споделеният сън щеше да му разкрие това.
Тъй като отговор не последва, тя продължи със заплашително тих глас:
— Предложението, което получихте, е повече от удовлетворително. На по-голяма зестра не бихте могли да се надявате.
— Предложението е наистина смайващо — веднага отвърна Роника. — Да, нека говорим по женски. Всички ние знаем, че женското сърце не може да бъде купено. От вас ние искаме единствено да изчакате Малта да поотрасне, за да сме сигурни в решението ѝ.
— Тя е отворила кутията и е участвала в споделено съновидение, следователно е способна да взема решения, в които е сигурна. Особено щом е била готова да се възпротиви на собствените си близки — каза Яни Купрус. Нейният глас започваше да губи кадифената си мекота.
— Не бива постъпките на едно неразумно дете да бъдат погрешно вземани за решенията на жена. Трябва да изчакате — решително каза Роника.
Яни Купрус се изправи.
— Кръв или злато изплащат дълга — изрече тя. — Времето за поредната вноска наближава, Роника Вестрит. Вашето семейство вече е закъсняло веднъж. Условията на спогодбата ни позволяват да определим начина, по който задължението да ни бъде изплатено.
Роника се надигна на свой ред, за да отвърне като равна.
— Ковчежето със златото стои край вратата. Там е вноската, която дължим. — Тя бавно поклати глава. — Никога няма да се разделя със свой потомък, освен с онзи, който го стори доброволно. Казвам ти го открито, Яни Купрус. Позорно е и за двете ни, че подобни неща трябва да бъдат изричани гласно.
— Искаш да кажеш, че отказваш да се придържаш към условията на споразумението? — остро попита Яни.
— Моля ви! — с нарастващ страх в гласа се обади Каоулн. — Моля ви — повтори тя, когато останалите се обърнаха към нея. — Нека си припомним кои сме. И да си спомним, че разполагаме с време. То не е нито тъй оскъдно, както се опасяват едни, нито е тъй богато, както се иска на други, но е достатъчно. Нека не забравяме, че говорим за два млади живота. За две млади сърца.
Приглушеният блясък на виолетовите ѝ очи обхождаше останалите лица.
— Нека се спрем на компромис — продължи тя. — Компромис, който ще спести мъка на всички ни. Този път Яни Купрус трябва да приеме златото. Защото същината и количеството на настоящата вноска бяха определени по време на предишното ми идване тук, в тази кухня, и тази наша уговорка притежава същата непоклатимост като условията на някогашния договор. Мисля, че никой не би оспорил това?
Кефрия бе затаила дъх и не помръдваше. Никой не гледаше към нея. Яни Купрус бе първата, която потвърди. Нейното кимване бе рязко, суховато. Съгласието, демонстрирано от Роника, по-скоро приличаше на примирено клюмване.
Каоулн видимо си отдъхна.