— Нищо ми няма — отвърна му Алтея и понечи да затвори вратата. Брашън не ѝ позволи.
— Не изглеждаш така. Готвачът ми каза, че видимо си била изгубила няколко килограма. Склонен съм да се съглася. Не зная какво е ставало с капитан Кайл, Алтея, но здравето на екипажа все още е част от отговорностите ми.
Тя се вгледа в сбърченото чело и притеснените очи. Това посещение ѝ губеше времето.
— Аз не съм част от екипажа — като отстрани се чу да казва тя. — Това се случи между нас с капитан Кайл. А здравето на една обикновена пътничка не е свързано с отговорностите ти. Върви си.
Алтея отново бутна вратата.
— Не и ако става дума за дъщерята на Ефрън Вестрит. Смея да го наричам не само мой капитан, но и мой приятел. Алтея, погледни се. Не си вчесвала косата си от дни. А неколцина от моряците казват, че те видели да се носиш като призрак по палубата, с поглед, празен като пространствата между звездите.
Той изглеждаше искрено притеснен. Може би имаше основания. И най-малкото нещо можеше да породи гнева на екипаж, оставал твърде дълго под командването на прекалено строг капитан. Омагьосана жена, бродеща по палубите, можеше да ги тласне към всичко. Само че това не зависеше от Алтея.
— Моряците с техните суеверия — навъси се тя, без да съумее да прибави желаната твърдост към гласа си. — Върви си, Брашън. Добре съм.
При поредния натиск върху вратата той позволи затварянето ѝ. Алтея бе готова да се обзаложи, че Кайл не знае нищо за това посещение.
Тя отново се бе отпуснала върху пода и бе затворила очи, за да се слее с кораба. Бе усетила как Брашън остава още няколко мига край вратата, преди да се отдалечи с бърза крачка, за да се върне към задълженията си. По това време девойката вече бе престанала да мисли за него, вместо това съсредоточена върху водата, разсипана от носа под натиска на попътния вятър.
Дни по-късно Вивачия вкуси водите на дома, разпозна течението, което меко я понесе към Търговския залив, за да приветства спокойните му води. Когато Кайл спусна две лодки, които да отведат кораба, Алтея се надигна, за да погледне през прозореца.
— У дома — каза си тя. — При татко.
Вивачия ѝ отговори с тръпка на нетърпение.
Девойката обърна гръб на илюминатора и се приведе над сандъка си. На дъното му се намираха пристанищните ѝ дрехи, подобаващи одежди, с които тя да слезе от борда и да преодолее разстоянието до дома си. Този обичай бе следствие от отстъпка, която тя и баща ѝ бяха направили пред майка ѝ още преди години. Всеки път, когато капитан Вестрит слизаше след пътуване, той бе облечен в изящни сини панталони и куртка над натежала от дантели бяла риза. Така се полагаше на един от Търговците, който бе бележит капитан. Самата Алтея също не би имала против подобни дрехи, само че майка ѝ бе настояла в пристанището и в града тя да носи рокли. Ако не друго, това одеяние би я отличило от градските слугини. Роника винаги се възползваше от тези моменти на настояване, за да добави, че с такава коса и кожа никой не би помислил, че тази девойка е дама и то не каква и да е, а дъщеря на Търговско семейство.
Но не майчините досадни напомняния я бяха накарали да отстъпи, а едно тихо наставление от страна на баща ѝ.
— Не излагай кораба си. — Това бе всичко, казано от него. Друго не беше и нужно.
Затова, докато екипажът се канеше да спусне котва и подготвяше Вивачия за престоя ѝ в пристанището, Алтея донесе топла вода от камбуза и се изкъпа, а после се преоблече: фуста, пола, блуза и жилетка с дантелен шал. Една нелепа панделка, също с дантели, пристегна косата ѝ. Над всичко това се озова сламена шапка, дразнещо украсена с пера.
Едва по време на обличането си тя осъзна, че Брашън е бил прав. Дрехите висяха на нея като одеянията на чучело. От огледалото я гледаше лице с тъмни кръгове около очите, а бузите почти бяха хлътнали. Гълъбовият цвят на дрехите ѝ само подчертаваше това. Дори ръцете ѝ бяха изгубили плътността си — костите на китката и пръстите изпъкваха под кожата.
Гледката не я притесни. Това по нищо не се отличаваше от постенето в уединение, на което някои се отдаваха, когато искаха да се допитат до насоките на Са. Всъщност, разлика имаше — тя се бе докосвала до самия дух на живия кораб. И си бе струвало. Тя почти изпитваше благодарност към Кайл, задето ѝ бе предоставил възможност да изпита това. Почти.