Алтея изникна на палубата и замижа заради яркото слънце на пладнето. Спокойните води на залива отразяваха сиянието.
Девойката повдигна очи и се загледа към брега. Бингтаун се разгръщаше по протежение на залива досущ като пъстрите стоки, предлагани на пазара. Миризмата на суша връхлетя Алтея. Край данъчните докове цареше суматоха, както винаги. Всички пристигащи кораби трябваше да спрат първо там, за да предоставят на чиновниците на сатрапа възможност да опишат товара и изчислят дължимите плащания. Вивачия трябваше да чака реда си, макар и не дълго — изглеждаше, че Златната дюна почти е приключила с огледа.
Инстинктивно погледът ѝ подири дома: тя можа да зърне единия ъгъл от белите стени на къщата; останалото оставаше скрито зад дърветата. Промените, изникнали по околните хълмове, за момент я накараха да се навъси, преди да бъдат забравени — градът и околността му не я засягаха. Но нетърпението да види болния си баща, за когото така се тревожеше, се смесваше със странно нежелание да напусне Вивачия. Капитанската лодка още не бе спусната; по традиция Алтея щеше да стигне до сушата в нея. Никак не я радваше мисълта, че отново ще види Кайл, още по-малко да седи в една лодка с него. Само че сега това не ѝ се струваше толкова нетърпимо. Сега тя знаеше, че той никога не би могъл да я откъсне от Вивачия. Тя бе свързана с кораба; самият съд никога не би търпял да плава без нея. Кайл пак си оставаше дразнител, но заплахите му вече не притежаваха тежест. Щом Алтея разговаряше с баща си, Ефрън щеше да сподели мнението ѝ. Разбира се, той щеше да ѝ се разгневи за думите, засягащи причините, по които Кайл се бе оженил за другата му дъщеря. Самата девойка потръпна, припомнила си това си изказване. Баща ѝ щеше да се гневи с право. Но тя го познаваше достатъчно добре, за да знае, че той не би я отделил от кораба ѝ.
Девойката се озова на носа, където се приведе напред, за да се вгледа в красящата го фигура. Резбованите очи все още оставаха затворени, но този факт нямаше значение: Алтея също се бе докоснала до сънищата на Вивачия.
— Внимавай да не се подхлъзнеш.
— Няма такава опасност — отвърна тя на Брашън, без да се обръща.
— Обичайно, да. Но както си пребледняла, имам основание да се опасявам, че може неочаквано да ти прилошее.
— Няма.
Тя продължаваше да не обръща глава към него. Искаше ѝ се той да се махне.
Следващите му думи бяха произнесени с далеч по-формален тон.
— Има ли някакъв багаж, който да бъде пренесен на брега?
— Само сандъчето край вратата на каютата ми. — То съдържаше коприната и дребни подаръци за семейството ѝ. Още преди дни Алтея го бе приготвила.
Брашън неспокойно прочисти гърло и не помръдна. Това я накара да се обърне раздразнено.
— Какво?
— Капитанът нареди да помогна в разчистването на каютата.
Брашън стоеше изпънат, насочил поглед над рамото ѝ. За пръв път от месеци тя истински се вгледа в него. Какво ли бе му струвало да се превърне от помощник-капитан в обикновен моряк, само за да остане на борда на този кораб? Самата тя само веднъж бе станала жертва на Кайловата троснатост; чет нямаха моментите, в които той или новият старши помощник бяха му нареждали грубо. И въпреки това Брашън оставаше тук. Сега той бе получил нареждане, което той не одобряваше, но въпреки това правеше всичко по силите си, за да го изпълни с полагащата се дисциплина.
Тя промърмори, по-скоро на себе си:
— Не се съмнявам, че издаването на това нареждане му е доставило огромно удоволствие.
Другият не отговори. Единствено челюстта му трепна. Дори и в този момент той не би си позволил да обсъжда капитанска заповед. Безнадежден случай.
— Донеси само малкото сандъче, Брашън.
Той тежко си пое дъх.
— Госпожице Алтея, наредено ми е да се погрижа всички твои вещи да бъдат изнесени от каютата.
Девойката отмести очи от него. Внезапно я бе връхлетяла огромна умора от цялото това Кайлово перчене. Нека той си мисли, че ще бъде неговото; много скоро баща ѝ щеше да промени нещата.
— В такъв случай изпълни нареждането си, Брашън. Разбирам, че спазваш йерархията.
Той изглеждаше смаян.
— Не искаш ли да го сториш лично?
Алтея се подсмихна.
— Виждала съм те как подреждаш товара. Сигурна съм, че ще се справиш добре.
Още миг той остана на мястото си, може би в очакване тя да оттегли думите си. Младата жена не му обръщаше внимание. След няколко мига той се обърна и тихо се отдалечи, а Алтея отново се загледа в носа на кораба. Девойката стисна парапета и се зарече на Вивачия, че никога няма да я изостави.