— Лодката ви чака, госпожице Алтея.
Тонът на моряка подсказваше, че изрича тези думи най-вероятно за трети път. Тя се изправи и неохотно се отърси от виденията си.
— Идвам — безучастно каза тя и пое след него.
В лодката тя седна с лице към Кайл, но колкото се може по-далече от него. Никой от моряците не я заговори. С изключение на необходимите нареждания, всички мълчаха. На няколко пъти Алтея улови гребците да я поглеждат неспокойно. Григ, неизменно дързък, си позволи да ѝ намигне и да се усмихне широко. Тя опита да отвърне на жеста му, но в този момент ѝ се струваше, че е забравила как да го стори. В мига на напускането на кораба я бе обхванала застиналост: самата ѝ душа изчакваше следващите събития.
В няколкото пъти, през които тя среща погледа на Кайл, изражението му я обърка. При появата ѝ той бе изглеждал почти ужасѐн. Второто поглеждане бе открило размисъл върху лицето му, а последният път, в който тя го улови да гледа към нея, се оказа най-смущаващ, защото Кайл ѝ кимна и се усмихна топло и окуражаващо. Със същото изражение той поздравяваше дъщеря си Малта, когато тя напредваше в ученето.
С безизразно лице тя се обърна и се загледа във водите на залива.
При достигането на сушата Алтея трябваше да приеме помощ при прекачването — следствие от полата, шапката и шала. Григ съумя да я раздразни, като я задържа по-дълго от необходимото. Тя се отскубна от ръката му и го погледна. Очакваше да открие весело пламъче в очите му, но вместо това видя тревога, изострила се, когато в следващия момент Алтея отново се вкопчи в него заради неочаквана слабост.
— Още не съм свикнала с твърда земя под краката си — извини се тя и за втори път се отдръпна.
По нареждане на Кайл моряците от предишните лодки бяха поръчали кола — открита двуместна карета. Кльощавият кочияш им отстъпи седалката.
— Нямате ли багаж? — изграчи момчето.
Алтея поклати глава.
— Без багаж, кочияшо. Закарай ни до дома на Вестрит. Търговският кръг.
Голият до кръста колар кимна и ѝ помогна да се качи. Когато и Кайл зае мястото си, момчето ловко скочи на гърба на кобилата си и я подкара. Подковите затрополиха по дъските на кея.
Девойката остана загледана право пред себе си, в калдъръмените улици. Тя нямаше никакво намерение да поддържа разговор: достатъчно ѝ беше, че трябва да търпи Кайл до себе си. Шумотевицата на града — минувачи и коли, виковете на пазарящи се, миризмите на чайни и ресторанти — всичко това ѝ се струваше някак далечно. Всеки път, когато тя и баща ѝ бяха влизали в пристанището, майка им бе идвала да ги посрещне. Тримата бяха поемали към дома пеш; по време на тази разходка Роника неизменно ги бе уведомявала за случвалото се в тяхно отсъствие. Почти в традиция се бе превърнало спирането в някоя от чайните, където да похапнат топли кифлички и студен чай.
Алтея въздъхна.
— Алтея, добре ли си? — намеси се Кайл.
— Колкото бих могла да очаквам, благодаря — сковано отвърна тя.
Кайл се размърда неспокойно и безшумно прочисти гърло с видимото намерение да каже още нещо. За щастие полуголото момче вече спираше пред дома. Още преди Кайл да е помръднал, кочияшът вече бе скочил долу и протягаше ръка към Алтея, за да ѝ помогне да слезе. Тя му се усмихна и получи сходен отговор.
Миг по-късно вратата на дома ѝ се отвори и Кефрия изскочи навън, ридаейки:
— Кайл! Толкова се радвам, че се прибра. Тук всичко е нетърпимо!
Силдин и Малта изникнаха по петите на майка си, хвърлила се да прегръща съпруга си. Следваше ги и друго момче, което изглеждаше смътно познато. Най-вероятно някакъв братовчед.
— И аз се радвам да те видя, Кефрия — хапливо промърмори Алтея и се отправи към вратата.
Вътре бе сенчесто и прохладно. За момент девойката остана неподвижна, за да позволи на погледа си да привикне. Някаква непозната жена с купа ароматна вода и кърпа изникна насреща ѝ и поде официално приветствие. Алтея махна с ръка.
— Благодаря ти, но не е нужно. Аз съм Алтея, живея тук. Къде е баща ми? В кабинета си ли?
Стори ѝ се, че е зърнала проблясък съчувствие в очите на жената.
— От много дни той не е достатъчно добре, за да посещава тази стая, госпожице Алтея. Баща ви е в спалнята си; майка ви е при него.
Със звънък тропот върху плочките Алтея се затича по коридора. Не успя да достигне спалнята: майка ѝ изникна на прага, притеснено намръщена.
— Какво става? — остро попита тя. И в следващия момент разпозна дъщеря си. — Най-сетне! Къде е Кайл?