Баща ѝ искаше да каже и още нещо, но не намираше сили.
— Разбира се. Ти се грижеше добре за всички ни. Не се тревожи за това сега. Всичко ще бъде наред, обещавам ти.
Едва по средата на коридора тя осъзна думите си. Какво бе имала предвид тя с това обещание? Че ще се погрижи той да умре на борда на живия кораб, който бе ръководил толкова години! Странно понятие за наред.
С непоклатима увереност тя знаеше, че когато настъпи и нейното време да умре, стига да можеше да се раздели с живота на борда на Вивачия, за нея също всичко щеше да бъде наред.
Тя прокара длан над лицето си. Струваше ѝ се, че се е събудила току-що. Бузите ѝ бяха влажни. Така и не бе усетила плача си. Не, сега не беше моментът за това. Нямаше време да чувства и ридае.
Пред къщата тя едва не се сблъска със струпаните там хора. За момент премигна, заслепена от слънцето, преди да осъзнае, че това са майка ѝ, Кайл, Кефрия и децата. Всички те мълчаливо се взираха в нея.
За момент тя също се вторачи, преди да каже:
— Отивам да приготвя кораба. След един час донесете татко.
Кайл се навъси и понечи да каже нещо, ала бе изпреварен от кимването на майка ѝ:
— Стори го.
Дори тези две думи бяха мъчителни за Роника. Трудно бе да се говори през сковано от мъка гърло.
— Побързай — успя да добави майка ѝ. Алтея кимна и се отдалечи. Тя бе решила да стигне до пристанището пеш: за времето, необходимо на някой вестоносец да стигне до града и да поръча кола, девойката почти щеше да е пристигнала.
— Поне изпратете някоя слугиня с нея! — долетя гневното възклицание на Кайл. А майка ѝ отвърна, по-тихо:
— Не. Остави я. Вече няма време за церемонии. Елате да ми помогнете да приготвим носилката.
Близо до пристанището роклята ѝ вече бе подгизнала от пот. Това я накара да прокълне съдбата, обрекла я да бъде жена и носи подобни дрехи. В следващия миг тя отправяше благодарност към Са, защото в данъчните докове тъкмо се освобождаваше място, което Вивачия заемаше. Алтея зачака нетърпеливо. Още докато корабът биваше привързван, тя сграбчи полите си и скочи на палубата.
Гантри, заместникът на Кайл, стоеше на предната палуба с ръце на кръста. Вихрената Алтеина поява го сепна. Личеше, че неотдавна той е участвал в някакво сбиване: едната половина на лицето му бе подпухнала, започнала да почервенява. Тази мисъл бе само мимолетно отбелязана от съзнанието ѝ: задача на първия помощник беше да поддържа реда сред екипажа, а краят на всеки курс винаги бе съпроводен от известни търкания. Толкова близо до свободата дисциплината винаги се изкушаваше.
Само че смръщването му бе насочено към нея.
— Госпожице Алтея. Какво правите тук?
Той звучеше разгневен.
Във всеки един друг момент тя би отделила от времето си да се наскърби. Но в този случай се ограничи да отвърне:
— Баща ми умира. Дойдох да подготвя кораба.
Това обяснение не намали враждебния му вид, но прибави покорство към тона му.
— Какво желаете да бъде сторено?
Тя притисна ръка към слепоочието си. Какви приготовления бяха предшествали смъртта на дядо ѝ? Това се бе случило преди много време, но пък от нея се очакваше да знае тези неща. Алтея бавно си пое дъх, за да се успокои, а после неочаквано коленичи и отпусна длан върху дъските на палубата. Вивачия. Много скоро тя щеше да оживее.
— Трябва да издигнем навес върху палубата. Ето там. Покрийте го с платнище. И нека бъде разположен на прохладно място.
— Защо да не го отнесем в каютата му? — осведоми се Гантри.
— Защото не се прави така — отвърна Алтея. — Той трябва да лежи направо върху палубата. И трябва да има достатъчно място, за да могат всички роднини да присъстват. Пригответе пейки за бдящите.
— Предстои ми да разтоварвам кораб — тросна се офицерът. — Някои от стоките имат ограничена трайност и трябва да бъдат свалени на сушата колкото се може по-скоро. Как очаквате екипажът ми да стори всичко това, като същевременно ви издига шатра? И как изобщо хората ми да работят при такива условия?
Така запита той, пред целия екипаж. В тона му се долавяше предизвикателство.
Алтея неразбиращо се взираше в него. Какво го бе прихванало, за да спори с нея точно в този момент? Нима той не разбираше значимостта на случващото се? Най-вероятно не. Той беше човек на Кайл; нямаше никаква представа за същината на живите кораби.
В следващия момент тя чу гласа си да изрича със същата суровост, с която баща ѝ се бе обръщал към Брашън в трудни моменти.