Роднините спряха пред стаята на умиращия. Тук те снижиха гласове по начин, подобаващ за обсъждането на тайни. Уинтроу не разбираше това: премълчаването на смъртта нямаше да я отклони. А и надали възрастният човек копнееше да продължава да живее по подобен начин.
Той се насили да се вслуша в разговора.
— Мисля, че би било най-добре да не споменаваме за нищо от това — казваше в този момент баба му към баща му. Тя бе отпуснала ръка върху дръжката на вратата, но още не влизаше. Почти изглеждаше, че Роника се опитва да попречи на зет си да влезе в стаята.
По смръщения лоб на баща му личеше, че Кайл Хейвън не споделя мнението на своята тъща. Но съпругата му го държеше за ръката, гледаше към него умолително и не спираше да кима.
— Това само би го разстроило — намеси се Кефрия.
— И не би постигнало нищо — продължи баба му в пълно единомислие с дъщеря си. — Бяха ми нужни седмици, за да го убедя. Той се съгласи неохотно. Всяко оплакване само би подновило обсъждането. А уморен и измъчен той е изненадващо упорит.
Тя замълча. Двете жени се вгледаха в баща му, изискващи подчинение. Известно време той остана неподвижен, преди да отстъпи:
— Няма да повдигам темата веднага. Нека най-напред го отнесем до кораба. Това е най-важното.
— Именно — съгласи се бабата и най-сетне отвори вратата. Възрастните влязоха. Когато Малта и Силдин се опитаха да ги последват, Роника рязко препречи пътя им.
— Деца, вие тичайте при бавачката да ви преоблече. Преди това, Малта, ти върви при готвачката и ѝ кажи да приготви кошница с храна. Нека се погрижи и за допълнителни припаси.
За момент Роника мълчаливо се вгледа в Уинтроу в кратко колебание, преди да кимне рязко:
— Уинтроу, ти също ще трябва да се преоблечеш. Всички ще останем на борда на кораба до…
Внезапно тя замлъкна и пребледня. Някаква мисъл изникна върху лицето ѝ.
Уинтроу бе виждал този израз на осъзнаване и преди. Много пъти той бе придружавал целителите; и в много от тези пъти техните билки, тоници и докосвания се бяха оказвали безсилни да спрат напора на смъртта. В тези моменти грижата им се насочваше към скърбящите.
Ръцете на баба му рязко се повдигнаха към яката на дрехата ѝ, за да се вкопчат в нея. Устните ѝ трепнаха като в спазъм.
Момчето почувства истинско състрадание към възрастната жена и посегна да я прегърне. Но тя се отдръпна и го потупа успокояващо, макар и по начин, който почти се равняваше на отблъскване.
— Нищо ми няма, мили. Не ми обръщай внимание. Върви да се приготвиш, за да тръгнем заедно.
С тези думи тя затвори вратата в лицето му. Известно време Уинтроу остана загледан в преградата. А при обръщането си откри, че Малта и Силдин са се вторачили в него.
В първия момент той им отвърна с безизразен поглед. Сетне, тласнат от някакво отчаяние, което и сам не разбираше, юношата направи опит да възвърне връзката с най-близките си роднини.
— И ето че дядо ни умира — промълви той.
— Той цяло лято е седнал да умира. — С едно презрително тръсване на глава Малта успя едновременно да изрази мнението си и да се обърне. — Ела, Силдин. Ще помоля бавачката да ти приготви нещата.
Без да обръща никакво внимание на Уинтроу, тя отведе братчето си.
За момент юношата си каза, че не бива да се чувства наранен. Родителите му не възнамеряваха да го обиждат с отпращането му, а сестра му просто се чувстваше притеснена. В последвалия момент той разпозна лъжата и прие чувствата си, за да ги разбере. Майка му и баба му бяха прекалено заети. Баща му и сестра му умишлено се бяха опитали да го наранят, а Уинтроу бе им позволил да успеят в това начинание. Но тези случили се неща и изпитваните чувства не бяха недостатъци, към чието отстраняване да се стреми. Той не можеше да отрече чувствата си, не трябваше и да се опитва да ги промени.
— Приемай и се развивай — напомни си той. Болката започна да отслабва. С тази мисъл той отиде да се преоблече.
Брашън невярващо се взря в Алтея. Това бе последното, което му трябваше днес. Поне от изпитвания гняв имаше полза: гневът задържаше паниката настрана.
Той затвори вратата и коленичи на пода до нея. Бе влязъл в каютата, когато девойката по никакъв начин не бе отвърнала на почукванията му, прераснали в тропане с юмрук. Затова Брашън рязко бе блъснал вратата, очаквайки да бъде посрещнат със злоба. Вместо това той бе заварил девойката да лежи на пода, просната като някоя от припадащите героини от уличните театри. Само дето вместо да лежи с ръце под главата си, Алтея бе вкопчила пръсти в дъските.