След няколко минути Алтея се откъсна от унеса си. Тя тихо се отдалечи и се върна с кана вода и чаша. Девойката коленичи на палубата и предложи на баща си да пие.
В първото раздвижване от появата си на борда Ефрън повдигна глава и успя да отпие глътка. Лек жест на костеливата му ръка напомни, че близките му трябва да го преместят от носилката и да го положат върху палубата. Брашън установи, че веднага се е приближил в отговор на този жест — нещо, превърнало се в даденост за службата му на борда. Той осъзна, че Кайл го гледа навъсено, но не обърна внимание, а коленичи край носилката на своя капитан.
— Ако разрешите, сър — тихо каза той и зачака слабото кимване, съчетало разпознаване и разрешение. Алтея изникна край тях и хвана краката на баща си. Брашън повдигна по-голямата част от тежестта на възрастния човек. Особена тежест нямаше, защото покрай болестта Ефрън бе отслабнал; освен това той не беше и чак толкова възрастен.
Брашън внимателно отпусна тялото му върху дъските на палубата. Вместо да се навъси заради твърдостта им, капитанът въздъхна облекчено. Очите му се отвориха и подириха Алтея. Частица от някогашния им блясък придружи тихата му заповед.
— Алтея. Донеси парчето от фигурата.
За момент в погледа ѝ изникна ужас. Устните ѝ се притиснаха. Инстинктивно Брашън започна да се отдръпва. Капитан Вестрит не би искал елемента, освен ако не усещаше, че смъртта му наближава. В тези мигове той трябваше да остане край близките си.
Изненадващо силна хватка попречи на оттеглянето му. Дългите пръсти на капитана се вкопчиха в китката му и го накараха да пристъпи обратно. Брашън доближи глава, за да не пропусне думите на капитана, без да обръща внимание на миризмата на смърт.
— Върви с нея, синко. Тя ще се нуждае от помощта ти. Помагай ѝ.
Гласът на Вестрит хриптеше. Брашън кимна и капитанът го пусна. Докато бившият заместник се надигаше, умиращият заговори отново:
— Ти беше добър моряк, Брашън. — Сега той говореше ясно и изненадващо високо. Може би искаше не само близките му, а и всички останали да чуят.
След един бавно поет дъх капитанът продължи.
— Не бих могъл да се оплача нито от теб, нито от работата ти. — Нов дъх. — Ако можех да продължа да плавам, друг не бих избрал за свой помощник.
Последните думи се завалиха в хрип. Погледът му рязко напусна лицето на Брашън, за да се насочи право към намръщения Кайл.
— Но аз никога повече няма да плавам. Вивачия никога повече няма да бъде моя.
За него ставаше все по-трудно да говори; устните му започваха да посиняват. Усилията му не намираха въздух за нови думи. Ръката му се сви в юмрук и направи рязък жест, който би останал неразбираем за повечето хора. Но Брашън скочи на крака и се втурна да помогне на Алтея.
Тайната на фигурата бе известна на малцина. Ефрън я бе споделил с Брашън скоро след назначаването му за помощник-капитан. Сред резбованите къдрици на фигурата имаше скрит лост, който освобождаваше дълго гладко парче от изграждащото я дърво. То бе част от процедура, която не бе задължителна, но се смяташе, че е полезна: ако умиращият стиснеше това парче по време на последните си мигове, по-голяма част от същината и мъдростта му щеше да се влее в кораба. Ефрън му бе разкрил тайната и бе демонстрирал механизма, за да може Брашън да му донесе парчето в случая на някое бедствие. Това беше дълг, който помощникът искрено се бе надявал никога да не изпълни.
Той откри Алтея почти застанала надолу с главата на бушприта в опита си да освободи парчето. Безмълвно помощникът я сграбчи за кръста и я спусна в по-удобна позиция.
— Благодаря — изсумтя девойката и издърпа парчето. Брашън с лекота я издърпа и я остави на палубата. Алтея веднага се затича обратно към баща си, стиснала безценния къс в пестника си. Брашън я последва веднага.
Двамата пристигнаха почти в последния момент. На Ефрън Вестрит не се полагаше спокойна смърт. Вместо да затвори очи и да заспи завинаги, той се бореше с нея — както се бе сражавал с всичко, заставало насреща му.
Алтея му предложи парчето и той го сграбчи с цялата си сила.