Той никога не знае кога да замълчи. Това бе най-голямата критика, която баща ѝ бе отправял към младия си заместник. И все пак това си оплакване капитан Вестрит винаги бе придружавал с одобрително възхищение в тона си. По-рано Алтея не бе разбирала тези му думи. Сега ги разбираше. Брашън стоеше на палубата, окъсан досущ като останалите моряци, и се осмеляваше да държи сметка на човека, командвал кораба в продължение на цялото пътуване. Току-що бе чул уволнението си, а не бе трепнал. Тя знаеше, че Кайл никога няма да се съгласи. И самата тя дори не смееше да се надява. Но с отправянето на това искане Брашън бе демонстрирал онези качества, накарали баща ѝ да го избере за свой старши помощник.
Кайл продължаваше да гледа мрачно. Той плъзна поглед по скърбящите роднини, но Алтея можеше да усети, че той осъзнава вниманието на всички останали моряци, а също и на зяпачите на кея, струпали се да видят събуждането на поредния жив кораб.
В крайна сметка той реши да подмине думите на Брашън.
— Уинтроу! — нареди капитанът с глас, отсякъл като удар на бич. — Вземи парчето и съживи кораба.
Всички погледнаха към момчето. Лицето му пребледня, а очите се разшириха. Устните му трепнаха, преди да се овладеят. То бавно си пое дъх.
— Нямам право.
Думите не бяха изречени високо, но звънкият глас се разнесе ясно.
— Глупости. Нима не си не само Хейвън, но и Вестрит? Ти имаш пълното право, един ден този кораб ще стане твой. Вземи парчето и го постави обратно.
Момчето погледна баща си неразбиращо. Следващите му думи звучаха нестройно:
— Аз бях обречен да стана жрец на Са. Един жрец не може да притежава нищо.
Върху челото на Кайл започваше да пулсира гневна жила.
— Са да върви по дяволите. Майка ти те обрече, не аз. И аз те вземам обратно. А ти ще вземеш този елемент и ще събудиш кораба!
Едновременно с тези си думи той пристъпи напред, за да сграбчи най-големия си син за рамото. Момчето се опита да не се свива, но смущението му бе видно. А Кефрия и Роника изглеждаха втрещени от богохулството му.
Мъката на Алтея се бе отдръпнала от нея, оставила я способна да долавя чувствата, но не и да ги изпитва. Тя безстрастно наблюдаваше някакви хора, които крещяха едни към други, докато един изстиващ труп бавно се вкочаняваше в нозете им. В това състояние тя изглеждаше способна на изострено разбиране. Със сигурност тя разбра, че Кефрия не е знаела за намеренията на съпруга си спрямо Уинтроу. Личеше, че същото се отнася и за момчето: шокът върху лицето му бе прекалено вглъбяващ. То объркано се взираше в гладкото парче дърво, тикано от баща му в ръцете му.
— Отивай! — кресна Кайл. Той се държеше като човек, който има пред себе си петгодишен, а не почти възмъжал син. Момчето залитна, блъснато от баща си, и неохотно се отдалечи. Останалите роднини ги последваха: отломки, подети от течение.
Алтея остана на мястото си. След няколко мига тя коленичи и взе изстиващата ръка на баща си.
— Радвам се, че не ти се наложи да виждаш това — топло изрече девойката и напразно се опита да затвори втренчените му очи. След няколко опита тя се отказа и го остави да се взира в платнения таван.
— Изправи се, Алтея.
— Защо? — Тя дори не се обърна в отговор на Брашъновите думи.
— Защото… — За момент той замълча. — Защото те може да са ти отнели дължимото, но това не те освобождава от нещата, които ти дължиш на кораба. Баща ти ме помоли да ти помагам. Той не би искал Вивачия да се събуди и да види само непознати лица.
— Нали Кайл ще бъде там — промълви тя. Болката отново се завръщаше, разкървавена от прямотата на Брашън.
— Него тя няма да познава. Той не е кръвен роднина. Ела.
Тя погледна към застиналото тяло. Смъртта напредваше бързо: лицето на баща ѝ застиваше в израз, какъвто никога не бе изниквал там приживе.
— Не искам да го оставям сам.
— Това вече не е капитанът, Алтея, а само тялото му. Него вече го няма. Но Вивачия е още тук. Ела. Известно ти е, че трябва да сториш това; стори го правилно. — Той приведе глава до ухото ѝ. — Горе главата, момиче. Екипажът те гледа.
Едва в отговор на последните му думи тя неохотно се изправи. И погледна надолу, към лицето на баща си, за да се вгледа за последен път в очите му. Но погледът му оставаше вперен в безкрайното.
Алтея раздвижи рамене и изправи глава. Така да бъде.
Брашън предложи ръката си, сякаш предстоеше да я въведе в бална зала. Без да се замисля, тя я прие по традиционния начин и се остави той да я отведе до носа на кораба. Формалността на този кратък преход възвърна част от силите ѝ. А тихите, настойчиви думи на Кайл изтръгнаха гняв от нея, както кремъкът изтръгва искра от метала. Той се караше на Уинтроу.