— Толкова е просто, момче. Там е отворът, а там е ключът. Притискаш ключа с едната ръка, плъзваш парчето с другата и освобождаваш ключа. Това е. Аз ще те държа. Няма да паднеш във водата, ако от това се страхуваш.
Гласът на момчето долетя в отговор, юношески писклив, но спокоен, а не слаб.
— Татко, не съм казал, че не мога, а че няма да го направя. Не смятам, че като служител на Са имам правото да правя подобно нещо.
Единствено лекото потрепване в края на думите издаваше с какъв труд момчето се опълчваше.
— Ще правиш каквото ти кажа — изръмжа Кайл. Алтея видя как ръката му се издига по познатия начин.
— Не, Кайл, недей! — тихо възкликна Кефрия.
С две крачки Алтея се озова пред момчето.
— Подобно поведение не подобава за деня на бащината ми смърт, нито е подходящо отношение към Вивачия. Тя се събужда. Нима искате да оживее сред дрязги и злоба?
Отговорът на Кайл издаде пълното му неразбиране за същината на живите кораби.
— Ще я накарам да се събуди.
Алтея си пое дъх, за да отправи гневния си отговор, но бе прекъсната от възхитения шепот на Брашън.
— Погледнете я!
Всички погледи се насочиха към фигурата на носа. От предната палуба Алтея не можеше да види цялото лице, но можеше да забележи отлюспването на парчетата боя. Къдриците на косата ѝ блеснаха гарвановочерни под отронващата се златиста боя; дървената плът започваше да придобива розов оттенък. Нежната текстура на магическото дърво остана. Тя никога нямаше да притежава мекотата на човешка плът, и въпреки това веднага личеше, че през фигурата пулсира живот. Изострената чувствителност на Алтея установи, че целият кораб започва да плава по съвсем друг начин сред спокойните вълни на пристанището. Сигурно така се чувстваше една майка, виждайки за първи път живота, раснал в нея.
— Дай ми парчето — тихо каза тя. — Аз ще съживя кораба.
— Защо? — с подозрение попита Кайл. Роника се намеси.
— Дай ѝ го, Кайл — тихо нареди възрастната жена. — Тя ще го стори, защото обича Вивачия.
По-късно Алтея щеше да си припомня тези ѝ думи и те щяха да подклаждат нажежена до бяло ненавист. Майка ѝ отлично бе знаела какво означава този кораб за нея, и пак ѝ го бе отнела.
Но в онзи момент Алтея бе осъзнавала единствено болката си да гледа Вивачия застинала между неживото и живота. Кайл неохотно ѝ подаде парчето. Какво очакваше от нея той, че ще го хвърли извън борда?
Младата жена стисна елемента и започна да пълзи по бушприта, за да достигне фигурата. Съвсем малко не ѝ достигаше. Тя се придвижи още малко напред, увиснала опасно, но пак не успя.
— Брашън — каза тя. Това не беше молба, но не бе и заповед. Алтея не се обърна, а остана неподвижна. За втори път днес той ѝ помогна да се спусне още, където тя постави едната си ръка върху косата на Вивачия. При докосването боята се отлюспи от поредна къдрица. Косите бяха необичайни на допир: отстъпваха под ръката ѝ, но всяка къдрица представляваше цялост, а не нещо, изградено от отделни косми. Споходи я моментно смущение. В следващия миг усещането за Вивачия я заля със силата на връхлитаща вълна, както никога преди. То приличаше на топлина, но не бе изпитано от кожата. Не приличаше и на топлината след глътка алкохол. Това усещане се разливаше с кръвта и дъха ѝ.
— Алтея? — напрегнато се обади Брашън. Тя се опомни. Колко ли дълго бе висяла с главата надолу? Като в просъница девойката си припомни причината за това си положение. Парчето все още се намираше в ръката ѝ. Лицето ѝ бе почервеняло от кръв.
С едната си ръка тя освободи ключа, с другата плъзна парчето. Когато върна ключа в първоначалното му положение, нищо не издаваше, че фигурата не е едно цяло.
— Защо се бавите толкова? — осведоми се гласът на Кайл.
— Готово е — промълви Алтея. Тя се съмняваше, че друг освен Брашън я е чул. Но докато той я издърпваше обратно, Вивачия неочаквано се обърна към нея. Тя се пресегна и улови ръцете на Алтея. Зелените ѝ очи срещнаха нейните.
— Сънувах странен сън — мило каза тя и се усмихна на Алтея, едновременно радостно и пакостливо. — Благодаря ти, че ме събуди.
— Няма за какво — произнесе девойката. — Ти си много по-красива, отколкото си те представях.
— Благодаря ти — отвърна фигурата със сериозната невинност на дете и пусна Алтеините ръце, за да отърси парченцата боя, останали по кожата и косата ѝ. Брашън рязко изтегли девойката обратно и тежко я остави върху палубата. Лицето му бе почервеняло; едва сега Алтея осъзна, че Кайл отново е започнал да съска ожесточено.