Алтея бе изрекла въпроса към суровото лице на майка си, но Кайл бе дръзналият да отвърне.
— Може би защото е искал Вивачия да попадне в отговорни ръце. Може би е искал да я повери на човек, който е доказал, че може да поема отговорност и да мисли за неща, различни от себе си.
— Не говоря на теб! — изрева Алтея. — Ти никога ли не млъкваш?
И сама тя осъзнаваше, че в този момент звучи истерично, и се мразеше за това. Но днешният ден бе стоварил прекалено много отгоре ѝ. Тя вече не можеше да се владее. И ако Кайл отново си отвореше човката, Алтея щеше да скочи насреща му и да го разкъса.
— Замълчи, Кайл — каза майка ѝ. — А ти се успокой, Алтея. Нито моментът, нито мястото са подходящи за подобни сцени. Ще говорим по-късно, у дома. Дори настоявам. Искам да разбереш намеренията на баща си. Но за момента трябва да се погрижим за тялото и за формалното представяне на кораба. Търговците и останалите живи съдове трябва да бъдат уведомени за смъртта на баща ти; трябва да наемем лодки за онези, които ще присъстват на последното… Алтея? Алтея, върни се веднага, на теб говоря!
Едва видът на дъсчения мост я накара да осъзнае, че е започнала да се отдалечава. По някакъв начин тя бе минала право край тялото на баща си, без да го забележи.
Тогава тя стори онова, за което щеше да съжалява пред остатъка от живота си. Тя напусна Вивачия. Отказа да я придружи на първото ѝ пътуване, за да види как тялото на баща ѝ ще потъне във водите отвъд залива. Алтея нямаше да може да понесе да види как резервната котва бива завързана за нозете му, а вкочаненото тяло бива увито в парче платно, преди да бъде спуснато зад борда. По-късно щеше да ѝ се иска да не е пропускала този момент.
Но в настоящия миг тя осъзнаваше единствено, че не се намира в състояние да издържа Кайл край себе си. Още по-малко бе склонна да търпи влудяващите приказки на майка си, изречени с още по-влудяващо спокойствие. Тя не се обърна и не видя как Кефрия се е вкопчила в ръката на съпруга си, за да не му позволи да се затича след нея и да я довлече обратно. Не се обърна, защото не можеше да понесе да види как Вивачия се отделя от кея под командването на Кайл. Алтея се надяваше, че корабът ще я разбере. Не. Корабът щеше да я разбере. Самата тя винаги бе ненавиждала мисълта Кайл да стои начело на семейния съд. Сега, когато въпросният кораб бе оживял, тази идея бе още по-противна. Също като да оставиш дете на грижите на човек, когото ненавиждаш. Но нямаше как. Тя не можеше да направи нищо по въпроса, поне за момента.
Пристанищният агент имаше малка кантора на самото крайбрежие. Той остана смаян да открие Брашън облегнат на бюрото му, преметнал торбата си през рамо.
— С какво мога да помогна? — осведоми се чиновникът по обичайния си възпитан начин.
Брашън си помисли, че този служител му прилича на добре дресирана катерица. Брадата му създаваше това впечатление. И начинът, по който онзи се отпускаше с изопнат гръб на стола.
— Дойдох да получа заплатата си — тихо заяви той.
Чиновникът се обърна към една лавица, плъзна поглед по няколко от книгите и накрая свали една дебела.
— Чух, че капитан Вестрит бил отнесен до кораба си — предпазливо отбеляза мъжът, докато разтваряше книгата и плъзгаше пръст по колоните с имена. Той повдигна глава и погледна Брашън в очите. — Вие му служихте дълго време. Очаквах, че бихте искали да останете с него до самия край.
— Така и направих — лаконично отвърна Брашън. — Капитанът ми вече е мъртъв. Вивачия принадлежи на капитан Хейвън, с когото никак не се спогаждаме. Бях освободен.
Той откри, че може да поддържа гласа си спокоен и учтив като онзи на катеричавия.
Чиновникът отново повдигна очи, този път навъсен.
— Но нали дъщеря му ще го наследи. По-малката, Алтея Вестрит. Нали с години той я подготвяше за това.
Брашън изсумтя.
— Вие не сте първият, който с изненада ще научи, че това не е така. Самата госпожица Алтея Вестрит остана шокирана.
Той усети, че е казал прекалено много за чуждата болка, затова додаде:
— Само че аз съм дошъл да си получа заплатата, сър, а не да клюкарствам за началниците си. Моля да не обръщате внимание на гневните ми думи.
— Похвално. И бъдете спокоен — увери го чиновникът. От едно ковчеже той извади монети, които подреди в три ниски купчинки пред Брашън. Морякът сведе поглед към тях. Веднага можеше да прецени, че сумата е далеч по-малка от заплатата му като заместник на капитан Вестрит. Но от Кайл друго не можеше и да очаква.