— Утре — посъветва Брашън. — Когато си отспала и изтрезняла. Нима искаш тя да те види в подобно състояние?
Подир това той хитро добави:
— Тя не би одобрила. Също както баща ти не би одобрил.
— Не, Вивачия ще ме разбере. Двете с нея се познаваме. Тя би разбрала всичко, сторено от мен.
— В такъв случай тя ще прояви разбиране, ако отложиш обяснението си до сутринта, чиста и на свежа глава — с уморен глас изтъкна Брашън. Подир миг мълчание той протегна ръка. — Ела, ще те заведа до дома ти.
Глава осма
Среднощни разговори
Майка ѝ рухна още след прекрачването на прага: нозете ѝ просто се подкосиха. Кайл остана да поклаща глава, затова Кефрия сама се нагърби да отведе майка си да си легне. Спалнята, която Роника тъй дълго бе споделяла със съпруга си и в последните месеци се бе превърнала в стая на задаваща се смърт, не беше подходяща; стопанката на дома бе прекарвала нощите си на неудобен одър. Затова Кефрия нареди на Рейч да приготви една от гостните стаи. Тя остана с майка си докато слугинята не се появи отново, за да я отведе. Подир това Кефрия отиде да нагледа Силдин. Той плачеше — бе искал да види майка си, а Малта му бе казала, че майка им е прекалено заета, за да се занимава с ревльовци. Сестра му го бе оставила да седи на леглото си, без дори да повика някоя от слугините да се погрижи за него. За миг Кефрия се разгневи, преди да си припомни, че самата Малта е все още почти дете. Не можеше да се очаква от една дванадесетгодишна да се грижи за седемгодишния си брат след подобен ден.
Затова тя успокои момчето, помогна му да се преоблече и остана край него, докато очите му не започнаха да се затварят. Когато тя най-после получи възможността да се оттегли в собствената си спалня, Кефрия бе сигурна, че всички останали вече спят дълбоко.
Трептящата светлина на свещта изпълваше коридора с движещи се сенки, които приличаха на призраци. Дали анмата на баща ѝ не бе останала под покрива, под който се бе мъчила толкова много? По гърба ѝ полазиха тръпки, накарали косъмчетата върху тила ѝ да настръхнат.
Още в следващия момент тя се укори. Анмата на баща ѝ вече се намираше в кораба. А дори и ако духът му обитаваше дома, собственият ѝ баща не би ѝ мислил злото. И все пак тя се радваше, когато тихо влезе в спалнята си. Кайл вече си беше легнал, затова Кефрия угаси свещта и се съблече в тъмното, хвърляйки дрехите си право на пода. Приготвената нощница тя откри пипнешком и приветства хладината на плата. Подир това — най-сетне — я очакваше хладината на леглото. Жената отмести одеялото и чаршафа и се намести до съпруга си.
Кайл я приветства с прегръдка. Излизаше, че той не е заспал, а просто я чака в леглото.
Макар че денят бе протекъл невъзможно дълъг, въпреки умората и тъгата, това я зарадва. Струваше ѝ се, че допирът на Кайл разсича веригите на болка, стягали я в продължение на дни.
Известно време той я държа прегърната, милваше я по косата и разтриваше врата ѝ, докато тя не се отпусна. Тогава Кайл я взе, внимателно и нежно, без думи, на фона на лунна светлина, разливаща се през прозорците. Луната на лятната нощ бе достатъчно ярка, за да изтръгне почти обичайния цвят от всичко, до което се допреше: кремавите завивки, белезникавата коса на съпруга ѝ, оттенъците на златистата му кожа в различна степен на загар. И след това, когато тя се притисна към него, отпуснала глава върху рамото му, двамата бяха продължили да мълчат. Кефрия остана заслушана в туптенето на сърцето му и повдигането на гръдта. И се радваше на близостта му.
Това я накара да се почувства отвратително — да се наслаждава по такъв себичен начин още в първата нощ след смъртта на баща си. Не само простото наслаждение ѝ се струваше престъпно, а и самият факт, че все още е останала жива. Тя не се отдръпна, а се притисна още по-плътно. Една гореща сълза се плъзна по бузата ѝ и се стече върху рамото му. Кайл повдигна ръка към капката и към лицето на съпругата си.
— Недей — тихо ѝ каза той. — Днес имаше достатъчно скръб и сълзи. Сега не мисли за това. Това легло е само за нас.
Кефрия успя да прогони буцата, настанила се в гърлото ѝ.
— Да. Само че едва сега осъзнах напълно какво е изгубила майка ми. Всичко това…
Свободната ѝ ръка се плъзна от рамото до бедрото, преди съпругът ѝ да я вземе и да я повдигне към лицето си, за да я целуне.
— Зная. Аз също си мислех за това. Чудех се дали ще дойде момент, в който ти ще останеш сама. И какво би правила тогава…
— Дори недей да споменаваш подобно нещо! — умолително настоя Кефрия, обви брадичката му с длан и обърна лицето му към себе си. — Все още не съм сигурна, че постъпихме правилно — неочаквано заговори тя с друг тон. — Зная, че сме го обсъждали и преди, че то е за доброто на всички ни. Но как изглеждаше тя, когато поставих ръката си върху елемента… и как просто си отиде… Никога не бих повярвала, че Алтея е способна на подобно нещо. Мислех, че тя го обича повече, за да напусне погребението му по такъв начин.