Кайл се замисли.
— Аз също не бях го очаквал. Смятах, че ако не баща си, тя ще обича поне кораба. Очаквах истинско сражение. Бях изненадан и зарадван, че тя отстъпи толкова лесно. Сигурен бях, че цялата церемония ще бъде насечена от сцените ѝ. Поне тя ни спести това. Но се притеснявам за нея. След смъртта на баща си едно момиче трябва да си остане у дома, а не да броди из пристанище като Бингтаун.
Той помълча. Следващите му думи звучаха почти предпазливо.
— Знаеш, че не мога да ѝ позволя да ѝ се размине. Тя трябва да бъде смъмрена; нужна ѝ е насоката на твърда ръка, преди да е пропаднала окончателно.
— Татко винаги казваше, че Алтея се справя най-добре при малка намеса — каза Кефрия. — Че трябва да ѝ се оставя възможност да греши, защото това бил единственият начин тя да се поучи от грешките си.
Съпругът ѝ изпръхтя презрително.
— Моите извинения, любима, но това ми звучи като оправдание за липсата на сериозна намеса. Тя просто е разглезена. И това веднага ѝ личи. Тя приема, че винаги ще бъде нейното, и не е свикнала да се замисля за останалите. Но пак не е късно. Не можеш да си представиш колко ме изненада това разкритие. Изобщо не бях подозирал, че тя ще се подчини на избухването ми и действително ще прекара в каютата остатъка от пътуването. Тогава се бях разгневил и просто ѝ казах това, за да я прогоня, преди наистина да избухна. Но тя ми се подчини. И мисля, че е използвала това време, за да размисли. Ти сама я видя как слезе на сушата: мълчалива и покаяна, облечена като дама. Или поне според най-близките си до дама представи.
За момент Кайл замълча и поклати глава, разместил къдрици върху възглавницата.
— Бях удивен. Непрекъснато очаквах тя да поднови спора. И тогава осъзнах, че тя е искала точно това от самото начало: някой да сложи край; някой, който най-сетне да се заеме с нея и да я накара да се държи по подобаващия начин. Мисля си, че през цялото това време тя просто е изпитвала границите на околното търпение, без някой да спусне котвата ѝ. — Той прочисти гърло. — Изпитвах дълбоко уважение към баща ти, знаеш това. Но ще ти кажа, че станеше ли дума за Алтея, той беше напълно сляп. Той никога не ѝ забраняваше неща, никога не налагаше категорични граници. И когато аз най-сетне сторих това, разликата бе смайваща. Естествено, когато тя слезе от кораба и аз вече не бях начело, тя отново се върна към познатото.
Кайл сви рамене. Известно време съпрузите мълчаха, и двамата замислени над чудатостите на Алтея.
Мъжът въздъхна тежко.
— Преди смятах, че тя е безнадеждна. Че само ще донася мъка на нас и на себе си. Но днес, когато тя ни видя обединени около най-доброто за семейството, тя не ни се опълчи в действителност. Дълбоко в себе си тя разбира правотата ни. Корабът трябва да служи за благото на рода. Ти си най-голямата: твое право е да наследиш богатството на семейството. Освен това ти имаш деца, за които трябва да се грижиш. За кого трябва да се грижи Алтея? Само за себе си. Покрай нас нищо няма да ѝ липсва: нито храна, нито дрехи, нито стряха. Но ако корабът останеше за нея, тя щеше да отплава веднага, без да се замисля за близките си. И най-вероятно щеше да сложи онзи нехранимайко Брашън за капитан.
Той леко се раздвижи, за да прегърне съпругата си и да я притисне към себе си.
— Затова, Кефрия, не мисля че имаш основания да се съмняваш в правотата на стореното от нас. Ние ще се грижим добре за Алтея; ще помогнем на майка ти да се отърве от дълговете. Можеш ли с пълна увереност да заявиш, че сестра ти би се замисляла за майка ви? За нас и децата ни изобщо да не говорим. Мисля, че в крайна сметка дори баща ти осъзна, че е най-разумно да предаде Вивачия на теб, колкото и мъчително да се оказа това за чувствата на малката му глезанка.
Кефрия въздъхна и също го прегърна. Всичко, казано от Кайл, звучеше разумно. Това бе една от причините тя да се омъжи за него: способността му да премисля всичко тъй спокойно и логично я караше да се чувства спокойна. Това бе нещо, в което тя бе сигурна от самото начало — че не би могла да живее до импулсивен и непредсказуем човек като баща си. Кефрия бе получила възможност да види нещата, които този му характер бе причинил на майка ѝ, състарявайки я преждевременно. Останалите Търговски матрони живееха спокойно, отдадени на грижи за градините и внуците си, а Роника всеки ден бе трябвало да се справя с мъжки тревоги и задължения. И това далеч не се изчерпваше с търговските дела. Много често на майка ѝ се налагаше да се отбива до някой от парцелите, за да се увери лично в истинността на надзирателските доклади.