Откакто се помнеше, Кефрия ненавиждаше беритбата на маф. Като малка този период за нея бе означавал, че подир събуждането си няма да завари майка си у дома и че ако има късмет, може да се надява да я види за около час преди лягане. А по-късно Роника бе започнала да взема голямата си дъщеря със себе си сред задушните плантации, сред редиците бодливи тъмнозелени храсти, натежали от зърна. Там Кефрия бе принуждавана да се запознава с разновидностите на различните сортове, най-заплашителните вредители и начините за отстраняване и лекуване на заразените храсти (първите трябваше да се изгарят веднага, а вторите: да се пръскат със силна отвара от листа и конска тор). Кефрия бе ненавиждала всичко това. И веднага щом бе станала достатъчно голяма, за да полага грижи за косата и кожата си, тя категорично бе отказала да взема участие в тези полски мъчения. В същата година тя беше взела решение, че никога няма да се омъжи за човек, който е склонен да изчезва в морето и да я оставя да се грижи за дела, които са негова отговорност. Тя щеше да си намери съпруг, който да изпълнява ролята на мъж, да се грижи за нея и да не допуска неволите и тревогите отвъд прага на дома им.
— И аз взех, та се омъжих за моряк — гласно довърши мислите си тя. Топлотата в гласа ѝ превръщаше думите в комплимент.
Започнал да се унася, Кайл изсумтя неразбиращо. Кефрия се загледа в смуглата си ръка, отпусната върху бялата му гръд.
— Просто ми се иска да не пътуваше толкова — тихо каза тя. — Сега ти си мъжът в семейството. И когато те няма…
— Зная. — Сега той отново звучеше сериозно, отново разсънен. — Аз също съм мислил за това. Защо според теб настоях да взема Уинтроу със себе си? Крайно време е той да заеме полагащото му се място в семейството.
— Но той се подготвя за свещеник — с известно задавяне възрази Кефрия. За нея беше много трудно да спори със съпруга си, но в тази област той винаги бе отстъпвал пред нея. Трудно ѝ беше да осмисли, че той може да си промени мнението по такъв начин.
— Ти още от самото начало знаеше за неодобрението ми към тези глупости — отвърна той, сякаш прочел мислите ѝ. — Да предадем първородния си син в служба на Са… Някое заможно джамаилско семейство лесно може да си го позволи. За тях това цели да покаже, че богатството им е достатъчно голямо, за да не се нуждае от работата на най-голям син. С нас нещата не стоят така, мила. Въпреки това аз се опитах да ти доставя удоволствие, защото знаех колко много означава това за теб. Затова изпратихме момчето в манастир. И ако баща ти беше останал жив още няколко години, Уинтроу щеше да си остане там. Но ето, че нещата се развиха по друг начин. Силдин е прекалено малък, за да плава. Истината е, че на нас Уинтроу е далеч по-нужен, отколкото на някакви си жреци от манастир в Джамаилия. Ти винаги си казвала, че Са дарява. Погледни на нещата така: преди тринадесет години той ни дари със син. И сега ние имаме нужда от сина си.
— Но ние вече го врекохме — настояваше Кефрия, измъчвана от известна агония. За нея действително бе означавало много, че Уинтроу ще стане жрец на Са. Далеч не всички предложени момчета биваха приемани. Някои от тях се оказваха обратно при родителите си, придружени от учтиво писмо, в което съответният манастир благодареше и обясняваше, че синът не бил напълно подходящ за свещеник. С Уинтроу това не се бе случило. Напротив, жреците го бяха приветствали още от самото начало. Много бързо момчето бе получило кафявата роба на послушник и от затънтената обител в Кал бе преместено в самия Келпитонски манастир. Жреците рядко изпращаха доклади, но пристигналите преливаха от похвали. Кефрия ги пазеше и до днес, пристегнати с позлатените им панделки, в единия ъгъл на сандъка с дрехите си.
— Ти го врече — изтъкна Кайл. — А не аз. Сега ме извини, ставам за малко.
Той се освободи от прегръдката ѝ и отдръпна завивката, за да се надигне. Под лунната светлина тялото му изглеждаше като оформено от слонова кост.
— Къде отиваш? — тихо попита Кефрия. Тя знаеше, че думите ѝ са го раздразнили. Но никога преди съпругът ѝ не бе ставал по подобен начин.
Кайл я познаваше добре. Усетил тревогата ѝ, той я помилва по лицето.
— Сега ще се върна. Ще отида до стаята на Алтея, за да проверя дали се е върнала. — Той поклати глава. — Глупостта ѝ ме удивлява. Само се надявам, че тази нощ не се е изложила — след няколко чашки е способна на почти всичко. А скандалите са последното нещо, от което се нуждаем в момента. Семейството ни трябва да изглежда единно и сигурно, особено сега. И най-малката глупост, изтърсена от Алтея, може да паникьоса кредиторите ни и да ги накара да се нахвърлят отгоре ни, за да получат поне малко. Но достатъчно тревоги за тази нощ. Опитай се да поспиш, аз ще се върна скоро.