— Ти си я очаквал да се напие, нали, мизернико? И си тръгнал да душиш подире ѝ. Мислиш, че не съм те виждал как я гледаше на кораба? Нямаше търпение баща ѝ да умре, та да се впуснеш?
Брашън продължаваше да отстъпва. В чисто физическо отношение той нямаше основание да се страхува от малко по-едрия капитан, само че преимуществата на Кайл не се изчерпваха с юмруците му: капитанът притежаваше предимствата на Търговски род. Той можеше да убие Брашън без никакви последици и дори въпроси. Затова бившият моряк се убеди, че отстъпва не от страхливост, а заради предвидливост, повдигнал ръце:
— Нищо подобно. Просто я придружих до дома, това е.
Кайл замахна. Брашън с лекота избегна удара. Тази атака бе достатъчна, за да предостави преценка. Капитан Хейвън беше тромав и не умееше да задържа равновесието си. Макар и по-дребен, Брашън с лекота можеше да го надвие.
Женски глас, долетял откъм вратата, прекъсна размишленията му.
— Кайл! Брашън!
Въпреки възрастта и мъката, напоили гласа ѝ — а може би точно заради тях — Роника Вестрит звучеше като майка, укоряваща две немирни деца.
— Престанете веднага! — Старицата, сплела косата си за през нощта, стоеше вкопчена в рамката на вратата. — Някой незабавно да ми каже какво става тук.
— Този противен нерез… — поде Кайл, но се оказа прекъснат от спокойния глас на Алтея. Макар и дрезгавеещ от риданията, той оставаше овладян:
— Бях разстроена и пих прекалено много. В една пивница се натъкнах на Брашън Трел и той настоя да ме изпрати до дома. Това е всичко, което се случи и щеше да се случи, ако Кайл не беше изхвърчал и не беше започнал да обижда.
Младата жена неочаквано повдигна глава и предизвикателно се вторачи в Кайл.
— Истина е — додаде Брашън. А в същия момент новият капитан изтъкваше вида на своята балдъза.
Брашън не можеше да прецени на кого повярва Роника Вестрит. Част от студенината, с която тя бе известна, пролича в тона на следващите ѝ думи.
— Кайл, Алтея, вървете да си лягате. Брашън, ти си върви вкъщи. Прекалено съм изморена и измъчена, за да се занимавам с това сега. — Когато Кайл понечи да спори, тя додаде с известна отстъпчивост: — Утрото наближава, Кайл. Ако събудим слугите, скоро целият град ще научи за това. Не се съмнявам, че неколцина от тях вече слухтят. Да сложим край на всичко това. Семейните дела трябва да остана в семейния кръг. Така казваше Ефрън. Лека нощ, младежо — обърна се тя към Брашън. Той с готовност се отдалечи, без да се сбогува.
Но звукът от затварянето на тежката врата поставяше край на един период от живота му.
Морякът се отправи обратно към пристанището. Слизането му бе придружено от първите подвиквания на разбуждащи се птици. Той се загледа на изток, към хоризонта, едва започнал да порозовява, и неочаквано се почувства страшно уморен. За момент Брашън си представи койката, чакаща го на борда на Вивачия, преди да си припомни, че никакво легло не го очаква никъде. Затова той се замисли над вероятността да си наеме стая в някоя от странноприемниците, стая с меко легло, чисти юргани и топла вода за миене. Горчива усмивка съпроводи тези му размишления: подобен лукс бързо щеше да стопи парите му. Може би следващата нощ, когато щеше да се възползва подобаващо от подобно ложе. Сега нямаше смисъл да плаща за легло тъй близо до изгрев.
Навикът го изведе на пристанището. Там Брашън поклати глава и се отправи към скалистите брегове, където най-бедните моряци оставяха лодките си. Парагон щеше да го приюти за през деня и да се радва на компанията му. Някъде по обед, отспал, морякът щеше да се отбие да вземе торбата си и да започне да си търси работа и квартира. Но за момента просто му се искаше да отпочине няколко часа, далеч от Вестрити и Хейвъни.
Молкин се закова на място. Челюстите му започнаха да се раздвижват, за да опитат новата атмосфера. Змиите предпазливо се настаниха в меката кал, благодарни за отдиха от неспирния напредък.
С близко до привързаност чувство Шривър наблюдаваше как Молкин изпитва вкуса на това Обилие. Гривата на водача стоеше настръхнала, отчасти в предизвикателство, отчасти в колебание. Няколко от змиите започваха да се изнервят, както личеше от неспокойните им извивания.
— Никой не отправя предизвикателство към него — отбеляза Сесурея. — Той се бори с мехурчетата.
— Не — тихо възрази Шривър. — Спомени. Той се бори да ги овладее. Казвал ми е и преди. Те проблясват в съзнанието му като пасаж мойви и замайват окото му с числеността си. Мъдър рибар, той трябва да се съсредоточи и хвърли сред тях, уверен, че когато челюстите му се затворят, те ще са обгърнали нещо.