— Парагон — със суха усмивка го поправи Кенит. — Името му е било Парагон, макар че дори поръчалото го семейство започнало да го нарича Парий. Да, чувал съм всички стари митове и легенди за живите кораби, Соркор. Само че тези истории не са истина. Аз вярвам, че един жив кораб може да бъде превзет и използван. И ако сърцето му бъде спечелено, тогава се сдобиваш с пиратски съд, на който никой друг не може да противостои. Онова, което ти каза за теченията и ветровете е истина. Има и друго: живите кораби са в състояние да усещат змиите много преди хората, и предупреждават стрелците да се подготвят. Един жив кораб би бил идеален за дейността ни. За откриването на нови маршрути край островите. И за сражения със змии. Не казвам, че трябва да изоставим всичко друго и да се насочим да търсим живи кораби. Казвам само, че ако се натъкнем на такъв, вместо да заявяваме, че е напразно да се занимаваме с него, да се впуснем в преследване. Ако го заловим, отлично. Ако не — не за първи път някой кораб ни се изплъзва. Няма да сме изгубили повече от обичайното.
— Но защо жив кораб? — объркано попита Соркор. — Не разбирам.
— Просто защото искам такъв. Ето защо.
— Така да бъде. Сега ще ви кажа какво искам аз. — По някаква странна причина Соркор бе решил, че двамата сключват сделка. — Аз ще ви подкрепя — неохотно каза той. — Ще преследваме всеки жив кораб, когото срещнем, макар лично аз да не виждам полза. Разбира се, на екипажа няма да казвам това. Пред моряците ще бъда оживен като хрътка, надушила дивеч. Но ще има следното равновесие. За всеки жив кораб, когото преследваме, се впускаме срещу следващите превозвачи на роби. Вземаме ги на абордаж, с екипажа нахранваме змиите, а робите отвеждаме обратно до някое населено място. Не искам това да прозвучи като съмнение в преценката ви, капитане. Просто смятам, че ако нападнем достатъчно робовладелци и очистим екипажите им, ще се сдобием с чуждото уважение много по-бързо от наличието на жив кораб.
Кенит не скри навъсването си.
— Струва ми се, че оценяваш прекалено високо чувството за справедливост на нашите другари от Заграба. Има голяма вероятност те да ни вземат за идиоти, които си губят времето да преследват робовладелски кораби, за да освободят товара.
Може би скъпото вино бе ударило Соркор в главата по-бързо от обичайните напитки. А може би Кенит неволно бе засегнал чувствително място. Във всеки случай гласът на помощник-капитана бе станал заплашително тих, когато той изтъкна:
— Вие говорите така, защото никога не сте стояли окован в трюма като хлапе. Никой не ви е стягал главата в менгеме, за да може татуировчикът да вреже знака на новия ви господар в лицето ви.
Очите на Соркор блестяха, загледани в някаква видима само за него мрачина.
— Те ме сложиха да работя в кожарска яма. Да втвърдявам кожи. Изобщо не ги беше грижа за нещата, които това причинява на собствената ми кожа. По-възрастните хора плюеха кървави храчки. Никой не се интересуваше от тях. И аз разбрах, че е само въпрос на време, преди и аз да се превърна в тяхно подобие. Една нощ аз убих двама пазачи и избягах. Но къде можех да ида? На север, където има само лед, сняг и варвари? Обратно на юг, където татуировката веднага щеше да ме издаде като избягал роб и всеки бе готов да ме пребие и да ме върне на собственика ми? А може би трябваше да се насоча към Прокълнатите брегове и да живея като скот, докато някой демон не източеше кръвта ми? Не. Единственото нещо, оставащо за човек като мен, бяха Пиратските острови. Животът на пират. Но това не е изборът, който бих направил, Кенит, стига да разполагах с други възможности. Много малко са онези, които са искали да станат пирати. — Гласът му прескачаше, също като очите. Сега Соркор се бе загледал в един от ъглите на каютата, с невиждащ поглед. Неочаквано той отново се взря в Кенит. — За всеки жив кораб нападаме робовладелски. Това е всичко, което искам. Аз ви давам възможност да преследвате мечтата си, вие правите същото за мен.
— Справедливо — рязко заяви Кенит. Той умееше да разбира кога повратната точка в един разговор е настъпила. — Така да бъде. За всеки жив кораб по един превозвач на роби.