— Ти не разбираш — сухо отвърна Кайл. — След няколко дни той ще живее на борда на кораб, където мненията са без значение, освен ако не принадлежат на мен. Там той няма да има време да изразява несъгласие. Няма да има време да мисли. В открито море моряците се подчиняват мигновено. Уинтроу току-що получи първия си урок, демонстриращ какво става при неподчинение. — С по-тих глас той додаде: — Някой ден това може да спаси живота му.
Алтея дочу трополенето на ботушите му.
— Изправи се, Кефрия — продължи Кайл. — Той ще дойде на себе си след няколко минути. Не искам да те завари как се суетиш над него. Не окуражавай поведение, което аз няма да търпя. Ако той реши, че двамата с теб не сме на едно мнение, само ще се съпротивлява повече. И колкото повече се съпротивлява, толкова повече ще се среща с пода.
— Мразя всичко това — с безжизнен глас промълви Кефрия. — Защо трябваше да става така? Защо?
— Не трябва — натърти майка ѝ. — И няма. Казвам ти в прав текст, Кайл Хейвън, че няма да търпя подобно нещо. Никой в това семейство не се е отнасял към някого по такъв начин. И това няма да се промени в деня след смъртта на Ефрън. Не и в моя дом.
Тонът на Роника Вестрит не оставяше място за несъгласие. Само че това не беше подходящият тон за разговор с Кайл, както бе научила Алтея. Прякото противопоставяне само извикваше най-лошите му черти. Така стана и сега.
— Хубаво. Щом се свести, ще го отведа на борда. Той може да се учи и там. Всъщност така би било най-добре. Ако той изучи на котва част от корабната служба, в открито море няма да се затруднява толкова. И няма да му се налага да слуша как жените оспорват всяко нареждане, което му отправям.
— Нито в моя дом, нито на борда на моя кораб… — поде майка ѝ, но Кайл я прекъсна с думи, които накараха Алтея да пламне от леден гняв.
— Корабът принадлежи на Кефрия. И на мен като неин съпруг. Случващото се на борда на Вивачия вече не те касае, Роника. И като стана дума за това, ако не се лъжа, според законите на Бингтаун, тази къща също е нейна. Наша.
Последва съкрушително мълчание. Кайл беше този, който го наруши — с глас, съдържащ загатнато извинение.
— Или поне това е едно от възможните развития. Развитие, което не би облагодетелствало никого. Аз не предлагам да се делим, Роника. Видно е, че за семейството ще бъде най-добре всички да работим заедно, сред общ дом, към обща цел. Само че аз не мога да сторя това с вързани ръце. Ти би трябвало добре да осъзнаваш това. Ти си се справяла много добре през всички тези години, като за жена. Само че времената се променят. Ефрън не е трябвало да те оставя да се оправяш с всичко това сама. Колкото и да го уважавам… Не, точно защото го уважавам, аз трябва да се уча от грешките му. Аз нямам намерение просто да отплавам към залеза и да заявя на Кефрия да се грижи за всичко, докато се върна. Нито ще позволя Уинтроу да стъпи на борда на Вивачия и да се държи като глезен принц. Ти сама знаеш какво стана с Алтея: тя е толкова своеволна и себевглъбена, че е на практика безполезна. И по-лошо, тя уврежда семейното име. Сега аз ще ти кажа нещо открито: не съм уверен, че вие двете ще успеете да я вразумите. Струва ми се, че най-лесното решение би било да я омъжим, за предпочитане за мъж, който не е местен…
Алтея влетя в трапезарията като кораб с всички вдигнати платна.
— Ще дръзнеш ли да повториш обидите си пред мен, Кайл?
Той не се изненада от появата ѝ.
— Правилно ми се е сторило, че виждам сянката ти. От колко време ни подслушваш, скъпа ми балдъзо?
— Достатъчно дълго, за да се уверя, че ти не мислиш доброто нито на семейството ми, нито на нашия кораб. — Алтея нямаше да се трогне от спокойствието му. — Кой си мислиш, че си ти, та да държиш такъв тон на майка ми и сестра ми и невъзмутимо да им обясняваш как си щял да започнеш да движиш нещата лично?
— Мисля, че аз съм мъжът в това семейство — прямо отвърна Кайл.
Алтея се усмихна студено.
— Играй си на мъж колкото си щеш. Но ако си мислиш, че ще получиш кораба ми, жестоко се лъжеш.
Кайл въздъхна драматично.
— Мислех, че само жителите на Дъждовните земи вярват, че повтарянето на едни и същи думи ги превръща в истина — със сарказъм каза той. — Ти си глупачка, сестрице. Не само общото право на Бингтаун разпознава сестра ти като единствена наследница: това е изтъкнато от документ, подписан от баща ти. Нима ще му се опълчиш и в това?