Струваше ѝ се, че тези му думи са я изкормили. Цялата сила, успяла да се натрупа от вчерашния ден насам, сега ѝ беше отнета. Алтея почти бе успяла да се убеди, че въпросният вчерашен ден е бил нещо абсурдно, че баща ѝ никога не би могъл умишлено да ѝ отнеме кораба. Само че тя не можеше да си мисли подобно нещо, след като знаеше, че той е съставил това си желание в писмен вид и го е подпечатал… Не. Тя започна да мести поглед между Кайл и майка си.
— Не ме е грижа какво сте го заблудили да подпише през последните му дни — каза тя с тих, но яростен глас. — Аз зная, че Вивачия ми принадлежи. Принадлежи ми по начин, който никога няма да бъде достъпен за теб, Кайл. И нека ти кажа, че няма да спра, докато тя отново не премине под моя команда…
— Под твоя команда? — Кайл гръмна да се смее. — Ти да командваш кораб? Та ти не си подходяща дори да чистиш палубата. По някакъв начин си успяла да се самоубедиш, че си моряк. Нищо подобно! Баща ти те държеше на борда, за да си му под око и да не се забъркваш в неприятности на брега. Ти не разбираш нищо от мореплаване.
Алтея понечи да отвърне, но бе изпреварена от стон, долетял откъм проснатия Уинтроу. Всички се обърнаха към него. Кефрия понечи да пристъпи напред, но Кайл я спря с жест. Но Роника не обърна внимание нито на погледа му, нито на жеста, а се приближи до момчето. То се надигна, замаяно, притиснало ръце към лицето си. И с усилие спря погледа си върху възрастната жена.
— Добре ли съм? — замаяно попита то.
— Надявам се — отвърна Роника и тихо въздъхна. — Алтея, би ли ми донесла студена, влажна кърпа?
— Момчето е добре — изсумтя Кайл, но Алтея не му обърна внимание. С тежки стъпки тя напусна трапезарията, за да изпълни поръчението, макар да се питаше защо го прави. Тя подозираше, че майка ѝ е заблудила баща ѝ и го е накарала да подпише нещо, което той изобщо не е възнамерявал. Защо трябваше да ѝ се подчинява? Може би защото това ѝ осигуряваше претекст да се отдалечи от Кайл, преди да му е изтръгнала гръкляна с голи ръце.
Какво се случваше със света ѝ? Подобни неща никога не се бяха случвали в родния дом. Дори крясъците бяха нещо нечувано. А днес Кайл бе проснал собствения си син на земята. Алтея още не можеше да повярва, че това е реалност. Всички тези подобия на прояви бяха нещо напълно необичайно за нея. Сблъсъкът с тях я бе смутил напълно. Тя не само не знаеше как да реагира; не знаеше и какво да чувства.
В стаята с помпата стоеше нервна слугиня, която попита почти шепнешком:
— Нужна ли ви е помощ?
— Не. Всичко е наред. Капитан Хейвън просто си изпусна нервите за момент — спокойно излъга Алтея, заела се да мокри кърпа. Сякаш някой друг бе изрекъл думите с нейния глас.
Наред. Нещата далеч не изглеждаха наред. Тя се чувстваше като жонгльорска бухалка, полетяла във въздуха сред неизвестен и непредсказуем полет. Не се знаеше кога ще последва следващото разтърсване; може би тя щеше да продължи да лети, извън контрол, завинаги откъсната от познатия семеен ритъм.
Алтея се усмихна горчиво на тази си нелепа представа и сложи кърпата в една пръстена купа, преди да поеме обратно към трапезарията. Там тя завари Уинтроу и майка си да седят в единия край на масата. Уинтроу изглеждаше блед и потресен, а Роника имаше уверен вид. Възрастната жена стискаше ръцете на момчето и му говореше.
Кайл, скръстил ръце, стоеше до прозореца, с гръб към стаята. Въпреки това Алтея усещаше възмущението му. Кефрия бе застанала до него и гледаше умолително, но съпругът ѝ не ѝ обръщаше внимание.
— … всичко е в ръцете на Са — казваше майка ѝ в този момент. — Вярвам, че той те е изпратил обратно при нас и е създал връзката между теб и кораба по някаква причина. Така е трябвало да стане, Уинтроу. Можеш ли да го приемеш, както някога прие начина, по който те отпратихме с онзи жрец?
Връзка между Уинтроу и нейния кораб. Невъзможно. Сърцето на Алтея застина. По някакъв начин тялото ѝ продължаваше да се движи, а очите ѝ продължаваха да виждат. Уинтроу бе изцяло съсредоточен върху лицето на баба си. Той просто я гледаше. Кръвта на рода Хейвън видимо личеше у него, в положението на брадичката и в гневния поглед.
Когато Алтея постави купата до него, тя видя момчето да се овладява. След няколко вдишвания чертите му се отпуснаха. За момент тя зърна не само силна прилика с баща ѝ, но и с образа, който тя виждаше в огледалото си. Това видение я шокира и я накара да преглътне зараждалите се думи.