Гласът на момчето беше разсъдлив и спокоен.
— Хилядократно съм чувал подобни думи. Такава е била волята на Са. Градушки, бури, мъртвородени. Така било писано.
Той извади влажната кърпа, внимателно я сгъна и я притисна към челюстта си. Ударената страна на лицето му бе започнала да потъмнява; самото момче все още изглеждаше разтърсено и замаяно. А думите му бяха изречени с известна предпазливост, издаваща болка при учленяването им. Въпреки това Уинтроу не изглеждаше разгневен, стреснат или ужасѐн. Личеше единствено намерението му да накара баба си да разбере думите му. Сякаш с привличането ѝ на своя страна той щеше да спаси живота си. Може би действително беше така.
— За лошото време съм склонен да приема, че е негова умисъл. За мъртвородените деца не съм сигурен. Не и когато съпругът е бил съпругата си предишния ден… — Гласът му заглъхна заради някакъв неприятен спомен. Подир няколко мига погледът му отново се спря върху лицето на възрастната жена. — Аз мисля, че Са ни е повелил да живеем добре. Да, той изправя препятствия на пътя ни… Чувал съм как хората оплакват жестокостта му и горчиво питат защо? Но на следващия ден същите хора вземат трионите си и отиват да разчистят клони от овощията, а младите дръвчета пресаждат. Така те ще растат по-добре и ще дават повече плод, казват градинарите. Те не стоят край дърветата и не им обясняват, че това е за тяхно добро.
Той повдигна кърпата от лицето си и я преобърна, за да намери място, което още не се е затоплило.
— Мислите ми прескачат — недоволно каза Уинтроу. — Точно когато искам да говоря най-ясно с теб, бабо. Аз не мисля, че Са ми е отредил да напусна редиците на неговите свещеници и да отида да живея на борда на кораб, за да може семейството ни да богатее. Дори не съм сигурен, че ти самата искаш това. Мисля, че това е желанието на баща ми. За да получи своето, той нарушава дадената си дума и убива сърцето ми. Освен това не ми е убягнало, че този нежелан дар, който той тика в ръцете ми, едва вчера е бил отскубнат от леля Алтея.
За пръв път Уинтроу погледна към Алтея. За частица от мига очите на баща ѝ надникнаха от погледа му. Същото безгранично търпение, обградило непоклатима воля. С удивление тя осъзна, че насреща ѝ стои не някакъв разтреперан млад послушник, а мъжки разсъдък в зреещото тяло на момче.
— Дори собственият ти син вижда несправедливостта на делата ти — обърна се тя към Кайл. — Кражбата на Вивачия няма нищо общо с мнението ти за моите способности. Всичко просто опира до твоята алчност.
— Алчност? — с презрение кресна Кайл. — Алчност? О, прекрасно! Алчността ме кара да заграбя кораб, натежал от толкова нелеп дълг, че би било цяло чудо да го изплатя преди смъртта си. Заради алчност аз искам да се нагърбя с отговорността за домакинство, което си няма и понятие от финанси. Алтея, ако смятах, че от теб би имало някаква полза на борда на Вивачия, веднага щях да се възползвам от този шанс. И нещо повече. Ако ти можеше да ми покажеш дори един признак на истинско разбиране, ако беше служила истински дори на борда на едничък кораб, с радост щях да ти отстъпя проклетия кораб с все всичките му дългове. Но ти си чисто и просто една глезла.
— Лъжец! — отвратено изрева Алтея.
— Кълна се в името на Са! — продължи да крещи мъжът. — Ако дори един достоен капитан се застъпи за теб, още утре ще ти отстъпя кораба. Само че целият Бингтаун познава същината ти. Наперена дилетантка.
— Корабът би могъл да се застъпи за нея — с треперещ глас отбеляза Уинтроу. Той повдигна ръка към челото си. — Ако корабът се застъпи за нея, ще удържиш ли на думата си? Защото ти се закле в Са; всички ние бяхме свидетели. Ще трябва да го сториш. Не мога да приема, че тези жлъчни спорове са били желанието на дядо ми. Толкова е просто да възвърнем реда. Ако Алтея се върне на борда на Вивачия, аз ще мога да се върна в манастира си. Всички ще можем да се върнем на местата, където принадлежим. Където бяхме щастливи…
Той замлъкна, осъзнал, че всички погледи са насочени към него. Баща му трепереше от гняв; Роника Вестрит бе притиснала длан към устата си, видимо засегната от дълбоко разколебаване.
— Стига вече с това хленчене! — избухна Кайл. С няколко крачки той се озова пред масата и се втренчи в сина си. — На такива неща ли са те научили жреците? Да извърташ нещата, за да бъде твоето? Срамувам се, че момче от твоето потекло използва подобни номера пред собствената си баба. Изправи се! — кресна той. Уинтроу се взираше в него безмълвно. — Изправи се! — изрева баща му, още по-силно.