Выбрать главу

Младият жрец се поколеба за миг, преди да се надигне. Той отвори уста да каже нещо, но Кайл го изпревари.

— Ти си на тринадесет години, макар да изглеждаш на не повече от десет и да се държиш като тригодишен. Според бингтаунските закони до навършването на петнадесетата година трудът на един син принадлежи на баща му. Ако продължиш да се противиш, ще се позова на този закон. Въобще не ме е грижа дали носиш кафява роба. Не ме интересува дори и ако ти поникнат свещени рога. Докато не навършиш петнадесет, ще работиш на кораба, разбра ли ме?

Дори Алтея остана шокирана от граничещите с богохулство думи.

Гласът на Уинтроу трепереше, но самият юноша стоеше неподвижно.

— Като свещеник на Са аз съм длъжен да се подчинявам само на онези светски закони, които са справедливи. Ти се позоваваш на закон, за да нарушиш обещанието си. Когато ме обрече на Са, ти обрече на Са и труда ми. Аз вече не съм твоя собственост. — Той погледна към майка си и към баба си, преди да добави почти като извинение: — Освен това аз вече не съм истински член на това семейство. Аз принадлежа на Са.

Роника понечи да го спре, но ожесточението на Кайл я накара да залитне. С писък Кефрия скочи към майка си. А Кайл сграбчи Уинтроу за дрехата и започна да го разтърсва с все сила. Мъжът бе започнал да пелтечи от гняв.

— Ти си мой — ревеше той към момчето. — Мой, разбра ли! Сега ще млъкнеш и ще правиш каквото ти се казва! — Кайл спря да го разтърсва и го повлече със себе си. — Отиваш право на кораба. Ще докладваш на първия помощник и ще му кажеш, че си новият юнга. Новият юнга, нищо повече. Разбра ли ме?

Алтея наблюдаваше в удивено вцепенение. Тя смътно осъзнаваше, че майка ѝ е прегърнала и се опитва да успокои ридаещата Кефрия. Двама слуги, вече неспособни да сдържат любопитството си, надничаха иззад прага. Алтея осъзнаваше, че трябва да се намеси, само че случващото се бе прецедент за нея — ала тя можеше единствено да се взира. За подобни спорове тя бе чувала само слухове. Пак от слухове тя знаеше за случаи, в които търговци са принуждавали синове да продължат родовия бизнес. И за кораби, където дисциплината бива поддържана единствено чрез подобна грубиянщина.

Но подобни неща никога не се случваха в домовете на Търговските семейства. А може би се случваха, но никой не говореше за тях.

— Разбра ли ме? — повтори Кайл. Изглежда той смяташе, че по-шумният крясък ще придаде по-голяма разбираемост на думите му.

Макар и замаян, Уинтроу успя да кимне. Кайл пусна дрехата му. Момчето залитна и се подпря на ръба на масата, над която остана приведено.

— Не знаеш ли какво означава веднага! — победоносно кресна капитанът. Той се извърна към вратата и видя надничащия слуга. — Уелф! Стига си се пулил и отведи сина ми до кораба. Погрижи се той да си събере багажа, защото от този момент ще живее на борда.

Уелф побърза да притича в стаята, за да вземе Уинтроу за ръката и да го изведе. А Кайл се обърна към Алтея. Успехът в тиранизирането на младия юноша изглежда му бе придал увереност, защото той попита:

— Достатъчно разумна ли си, за да си извлечеш поука от това, Алтея?

— Бих се изненадала, ако някой не е научил нещо от днешната ти проява, Кайл. Най-вече за факта, че ти не би се спрял пред абсолютно нищо в амбицията си да придобиеш контрол над рода Вестрит.

— Контрол? — Кайл я изгледа невярващо и се обърна към другите жени, очакващ да зърне сходно удивление. Но Роника му отвърна с унищожителен поглед, а Кефрия продължаваше да ридае, отпуснала глава върху рамото ѝ. — Това ли си мислиш? Контрол? — Той тръсна глава и се засмя горчиво. — Става дума да спасим малкото оставащо. Наистина не зная защо изобщо си правя труда. Всички вие се държите с мен като с престъпник, след като аз просто се опитвам да запазя семейството. Кефрия! Ти знаеш, кажи им. Двамата с теб сме говорили за това.

Съпругата му най-сетне повдигна насълзено лице, само че в очите ѝ отсъстваше разбиране. Той невярващо поклати глава.

— Какво очаквате да направя? — обърна се Кайл към трите им. — Имотите ни губят пари всеки ден; ние имаме жив кораб, когото все още изплащаме; кредиторите ни заплашват да започнат да конфискуват, за да си получат дължимото. А вие изглежда сте на мнение, че бихме могли просто да загърбим всичко това и да се съберем да пием чай. Не, поправка. Алтея смята, че тя трябва да ускори пропадането ни, като задържи живия кораб като своя играчка. За да може тя да се черпи заедно с местните водни плъхове и да се киска, докато те я опипват.

— Престани, Кайл — предупреди го Роника.

— С какво да престана? Да престана да ви казвам онова, което вие знаете, но отказвате да разберете? Хайде да ми отделите няколко мига и да ме изслушате — Той поспря и си пое дъх, в опит да издиша гнева и раздразнението. — Аз имам деца, за които трябва да мисля. Силдин и Малта. Също като Ефрън аз също ще умра някой ден. И нямам намерение да оставя в наследство на децата си купища дългове и лошо име. Ефрън не ти е оставил синове, които да те защитават, Роника, никакви мъже, които да се нагърбят с имотите. Затова аз, като един предан зет, се нагърбвам с тази отговорност, за да сторя онова, което трябва да бъде сторено, колкото и болезнено да е то. През последните няколко месеца размишлявах дълго и вярвам, че мога да накарам семейството отново да си стъпи на краката. Сдобих се с известни връзки в Калсид, хора, готови да търгуват с нас. Планът не е нещо удивително: трябва да пуснем кораба в действие, колкото се може по-енергично, и да пренасяме най-доходоносните товари колкото се може по-бързо. Същевременно трябва да направим актуална и безпристрастна оценка на земите си, за да определим кои от тях ни носят печалба. Тях ще задържим. Най-важно е да не пръскаме паника сред кредиторите си. Ако започнем да продаваме стремглаво, те ще решат, че това е предсмъртната ни агония и ще се скупчат около нас, за да си вземат поне част от дължимото. И честно казано, ако видят как Алтея се весели с дегенерати, сякаш семейството ни е изгубило всякаква надежда и гордост, това също би имало подобен ефект. Когато черниш собственото си име, Алтея, ти петниш името и на дъщеря ми. Аз се надявам един ден Малта да си намери достоен жених. Никой достопочтен мъж не би се поинтересувал от нея, ако ти имаш репутацията на мърлява алкохоличка.