Откъм коридора се чуха леки стъпки. Айда Бейтс видя с гребенчето си на тила кой идваше. Тя, тази съвършена класическа статуя, изведнъж порозовя — чудо, което сме виждали само аз и Пигмалион.
— Много ви моля да ме извините — каза ми тя, превръщайки се в очарователна молителка, — но това е… това е господин Латроп. Всъщност може би не е заради парите, може би той наистина…
Разбира се, поканиха ме на сватбата. След церемонията дръпнах Латроп настрани.
— Вие сте художник — казах аз. — Как е възможно да не се досетите защо Маги Браун толкова се беше влюбила в госпожица Бейтс… впрочем бившата госпожица Бейтс? Нека да ви покажа нещо.
Булката беше облечена със семпла бяла рокля, падаща на красиви дипли — като диплениците на древните гърци. Аз откъснах няколко листа от гирляндите в малката гостна, сплетох ги на венче и ги сложих на лъскавите кестеняви коси на Айда, а после я накарах да се обърне с профил към мъжа си.
— Не може да бъде! — ахна той. — Та това е главата, изобразена върху сребърния долар. Никаква разлика!