— Няма да получиш нито цент повече! — сопна се Паркър.
— Жалко — въздъхнах аз. — Но си пропуснал да споменеш за кученцето. Сигурно ще е голям майтап да се прехвърлям през оградата с такова животинче на полянката. Хайде, приятелче, наистина ще се наложи да развържеш чорапа с мангизите!
— Хилядарка и нито цент повече! — отсече с каменно лице Паркър. — Можеш да избираш!
— Май ще се наложи ти да избиращ дали да си промениш становището, или не. Клиентът винаги има право, а аз кой знае защо имам чувството, че Брет може да отпусне някой долар за информацията, с която разполагам. Затова не ми казвай да избирам, ако наистина не мислиш така!
Погледнах го навреме, за да забележа как се присвиват очите му. Ударът беше точен.
— Не ми излизай с тия номера, Джаксън! — процеди той.
— Посъветвай се с дебелия — рекох. — Още пет стотачки, или без мен. Шишко пропусна да ми съобщи доста съществени подробности — пазачи, куче, алармена инсталация, бодлива тел. В устата му всичко звучеше така, сякаш можеше и насън да го сториш.
— Предупреждавам те, Джаксън! — просъска през зъби Паркър. — С нас не можеш да се будалкаш! Ти се съгласи да свършиш работата и взе аванс! Значи трябва да я свършиш и толкоз!
— Точно така — съгласих се аз. — Но хонорарът се увеличава с петдесет процента просто защото моят профсъюз има известни резерви по отношение на кучетата.
— Ще вземеш хилядарката или ще съжаляваш! — отвърна Паркър и стисна волана толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. — Няма да позволя да бъда изнудван от дребен мошеник като теб!
— Сърди се на Шишко. Не съм чак толкова будала, колкото изглеждам.
Той здраво натисна педала, в резултат на което стигнахме къщата за два пъти по-кратко време.
— Ще се срещнем с Горман — рече. Срещнахме се.
Шишко седеше в стола си, търкаше розовото си лице и слушаше.
— Казах му, че не може да се будалка с нас! — процеди Паркър. Беше пребледнял, очите му гневно проблясваха.
Горман ме погледна.
— Не се опитвайте да ни правите номера, мистър Джаксън.
— Никакви номера — усмихнах му се аз. — Просто петстотин долара повече, за да покрият застраховката. Ако бяхте видял пазача и онзи пес, положително щяхте да сте на моето мнение.
Той размишлява в продължение на цяла минута, после рязко вдигна глава:
— Добре! Наистина не знаех нищо за кучета и пазачи. Ще получите още петстотин, но това е последно!
От устата на Паркър изригна малка експлозия.
— Не се вълнувай, Доминик! — намръщено го изгледа Горман. — Ако си знаел за охраната, би трябвало да ми кажеш!
— Той ни изнудва! — впусна се в атака Паркър. — Луд ли си да приемаш условията му! Мислиш ли, че ще се задоволи само с това?
— Остави това на мен — отвърна Горман с каменно лице. Беше спокоен като китаец по време на члена церемония.
Паркър ми отправи един продължителен поглед, после се обърна и излезе.
— Предпочитам мангизите още сега — рекох. — Едва ли ще имам някаква полза от тях, ако се натъкна на песа.
Поспорихме, направихме взаимни отстъпки. В крайна сметка се споразумяхме за двеста и петдесет в брой и Горман ми ги подаде.
Поисках назаем плик и писалка и се заех да готвя нова изненада за банковия си агент. Пощенската кутия беше пред къщата. Отидох до нея по посипаната с чакъл алея, а Горман ме следеше през прозореца.
Е, започвам да влизам във форма, рекох си. Успях да измъкна цели четиристотин и петдесет кинта от тия железни типове, без да съм им свършил работа дори за пукнат цент. И всичките тези мангизи се намират на сигурно място.
Но лекотата, с която Горман се раздели с новите петстотин долара, никак не ми хареса. Знаех, че от Паркър наистина не бих могъл да ги изстискам, но знаех и друго — Горман е опасният. Раздели се с мангизите, без да му мигне окото, но това не можеше да ме заблуди. Започнаха да ме обземат съвсем конкретни опасения, че трудно ще събера остатъка от сумата след приключването на задачата. Сега всичко е наред, но в момента, в който поставя в ръката му кутийката с пудра, ще настъпи неговият час. Чувствах се като човек, на когото му расте гърбица. Спомних си думите на Макс за патлака на Паркър. В момента бях в безопасност, тъй като трябваше да свърша работа, за която Горман е твърде дебел, а Паркър — твърде страхлив. Но след като я свърша, нещата ще станат съвсем други. Ще се превърна в опасно бреме за тях и точно тогава трябва да внимавам. Ще трябва здравата да си отварям очите, рекох си. И въпросът беше приключен.
Малко по-късно се появи Макс и съобщи, че обядът е готов. Седях на терасата над парка и се канех да го попитам нещо. Не го сторих, защото навреме забелязах предупредителния му поглед.