Показанията ми се сториха убедителни на съдебните заседатели и обвинението беше отхвърлено. Двамата с Кейси трябваше моментално да изчезнем, защото лошо пи се пишеше, ако ни пипнеха ченгетата.
Кейси прие нещата много сериозно. Убеден, че съм му спасил живота, той се закле, че никога няма да забрави това. И наистина не го забрави. Всичко по време на редките ми посещения беше за сметка на заведението, а когато правех опит да уредя някой дребен комарджийски дълг, той направо изпадаше в ярост. Чувствах се неудобно и затова постепенно престанах да го посещавам. Не бях го виждал повече от шест месеца.
Реших да се приютя при него, докато науча нещо повече за пудриерата и огромното желание на Горман да я притежава. Там и двамата с Вида щяхме да сме на сигурно място. Ако Горман направи опит да се докопа до мен или момичето, срещу себе си ще срещне не само Кейси, но и цялата Санта Медина.
Разказах й за него, докато пътувахме по тесния път натам.
— Няма проблеми — рече тя в тъмното. Виждах само смътно очертанията на профила и огънчето на цигарата, която стискаше между устните си. — В момента не ми се говори, имам нужда от известен размисъл. Ще поговорим по-късно. Нали нямаш нищо против?
Не можах да измъкна нито дума повече от устата й, докато не паркирахме пред заведението на Кейси.
— Тук ли е? — попита тя.
Помогнах й да слезе и посочих неоновата реклама. Беше най-малко десет квадратни метра и дори от мястото си усещахме топлината, която излъчваше.
— Сама говори за себе си — рекох. — Ела да те запозная с Кейси.
Горилата на входа ми хвърли бърз изпитателен поглед и леко докосна шапката си. Плащаха му да преценява кого да пуска без обиск и той си разбираше от работата. Поне така си мислех аз.
— Тук ли е шефът? — попитах.
— В кабинета е.
— Благодаря.
Хванах ръката на Вида и я поведох през просторното задимено помещение, изпълнено от звуците на темпераментен оркестър. Минахме край един от петте бара и поехме по коридора към покоите на Кейси. Въздухът тежеше от цигарен дим и миризма на алкохол.
Заведението не се отличаваше с особен лукс, но служеше точно за това, за което беше построено. Зад стените му човек можеше да намери всичко, от което се нуждае — от прелъстителна блондинка до шепа чипове за покер. Кейси предлагаше храна за всички пороци. Полицията го търпеше по простата причина, че самият началник притежаваше немалко от тях и Кейси се грижеше за тяхното задоволяване.
Вратата насреща ни се отвори и на прага застана мъж с байроновски профил, модерен костюм от бял фланелен плат и свежа метличина на ревера. Погледна Вида с невинни като на младенец очички, дългите му клепачи потрепнаха, нежното му лице придоби учудено и малко обидено изражение.
Разсмях се от сърце, наблюдавайки нейното. После я дръпнах към бара, запазен за приятелите на Кейси. Вътре беше претъпкано с мъже, над главите им се стелеше тежък пласт тютюнев дим. От бара се отдели ниската и набита фигура на Джо, личния телохранител на Кейси. Имаше къс и грозен нос на булдог, очите му приличаха на кубчета лед. Позна ме, навъсеното му лице се разведри, юмручището му ме хласна в гърдите в знак на особено благоразположение. Когато забеляза Вида, устните му отново се свиха.
— Здрасти, приятел — поздрави ме той. — Откъде изскочи? Месеци не си се мяркал…
— Кейси тук ли е?
Той кимна по посока на вратата в дъното на помещението.
— Влизай. Свободен е.
Всички мъже в бара бяха прекъснали разговорите си и зяпаха Вида. Не ги обвинявах, тъй като с тая нейна походка и мъртвец би събудила. Все пак надух перки и опънах рамене — просто да им покажа, че не бива да ги обземат сладки мечти. А тя вървеше между тях, сякаш бяха телеграфни стълбове.
— Вратата отсреща — рекох и тя без колебание натисна бравата.
Кейси си седеше зад бюрото, в устата му димеше пура, пред него имаше бутилка с уиски. Ръкавите на ризата му бяха навити, възелът на вратовръзката — разхлабен, яката му разкопчана. Гъстата му черна коса изглеждаше току-що разрошена.
— Флойд! — скочи на крака той. — Каква изненада! Как си, войниче?
Протегнах ръка и известно време се мъчехме взаимно да си смажем кокалчетата. Здравата стиска тоя Кейси!
— Да ти представя госпожица Ръкс — рекох с усмивка аз. — Вида, това е Мик Кейси, за когото ти говорих.