Джо дискретно се покашля, а Кейси беше изненадан.
— Нещо май не ми се връзва — извини се той. — Разбира се, можещ да вършиш каквото пожелаеш.
— Това е идея, знаеш — рекох и хванах ръката на Вида. На вратата се спрях.
— Хиляди благодарности, Мик — рекох и я последвах през претъпкания бар.
Всички отново млъкнаха, очите им следяха като рентгени фигурата на Вида. Един започна да подсвирква, но бързо спря, когато срещна погледа ми.
Вкарах я в асансьора и потеглихме нагоре.
Вратата на мансардния апартамент ни отвори негър с широка приятелска усмивка. Каза, че всичко е наред, показа ми къде е уискито и си тръгна, извъртайки театрално очи.
Апартаментът представляваше приятно любовно гнезденце, което Кейси беше създал с намерението да използва лично. Той имаше огромно количество идеи относно жените, но така и не успя да открие нито една, която да го интересува повече от два часа. Постоянно зает да измисля нови начини за правене на пари, той просто нямаше време за сантименти. А когато купи местния хотел, той предпочете да се нанесе в най-широкия му апартамент, заобиколен от яко пиещи и псуващи комарджии, които също като него гонеха шансовете на съдбата. Мансардата така и си остана бялата лястовица в живота му. Въпреки това рядко оставаше празна, тъй като я ползваха приятелите му.
Състоеше се от просторна дневна, спалня, баня, кухня и тераса-градина. Беше проектирана и обзаведена от една наперена фирма за вътрешен дизайн от Лос Анджелис и изглеждаше точно такава — кокетна и наперена малка мансарда, плод на най-модерни архитектурни виждания.
Вида се разходи из дневната. Ръцете й бяха в джобовете, главата й — леко приведена встрани.
— Харесва ли ти? — попитах.
Тя бавно се извъртя на пети.
— Какво направи с пудриерата?
— Сядай — рекох и се приближих до барчето. — Първо ще поговорим за теб, а после за пудриерата. Какво е мястото ти в тази история?
Тя седна, преметна крак върху крак и впери поглед в тесните си длани.
— Искам да зная какво стана с пудриерата — рече. — Какво направи с нея?
— Дай да караме поред — рекох, привърших двата коктейла и се приближих до нея с чаши в ръце. — Коя си ти? Започвай отначало. Как се забърка във всичко това?
Тя пое питието, помисли малко и рече:
— Нямаше начин, просто ми трябваха пари.
Настаних се насреща й, преполових на една глътка коктейла и оставих чашата си на пода. Пресегнах се към картона с цигари на съседната масичка, подхвърлих й една и сам запалих.
— Как се срещна с Горман?
— Той е мой агент.
Известно време я гледах внимателно.
— Казва, че си стриптизьорка. Вярно ли е?
— Да.
— Слушай, не ме карай да тегля думите ти с ченгел. Започни от началото. Искам да зная всичко за теб.
Тя отпи глътка и внимателно ме погледна. Имаше особения навик да гледа изпод полуспуснати клепачи. Не можех да видя очите й, но ги усещах твърде добре.
— Защо трябва да ти разказвам нещо за себе си?
— А защо не?
Очите й се изместиха към отсрещната стена, лицето й стана замислено и някак отвлечено. После започна да говори.
Баща й бил фермер, имали малко ранчо във Ваукомис, Оклахома. Имала четирима братя и пет сестри. Живеели трудно. Старият правел каквото може, но фермата западала. Съсипал се. Също и майка й, която не виждала изход от мизерията. Децата растяли полугладни и диви. Когато Вида била на шестнайсет години, намерили баща й в един вир. Крайно изтощен, той паднал във водата и нямал сили да изплува. Удавил се в локва, дълбока едва десетина сантиметра. Просто нямал сили да извърне глава и да си поеме въздух.
Семейството се разпаднало. Вида започнала работа в един крайпътен ресторант. Миела чинии и поднасяла храна на изгладнели шофьори двайсет и четири часа в денонощието.
Била луда по киното и мечтаела един ден да замине за Холивуд. Била убедена, че ще успее да си намери някаква работа, докато я забележат и стане звезда. Споделила мечтите си с някакъв шофьор. Той й казал, че няма начин да не успее. Момиче с нейното лице и фигура просто е родено да бъде звезда. После й предложил да я закара дотам.
Отначало не му вярвала, но той непрекъснато я уверявал, че говори сериозно. Гледал я с тежък поглед и казал, че към предложението му има и едно малко допълнение. Не очаква той да й даде необходимите пари просто ей така, нали? Но можела да си ги отработи. Животинският израз на изпотеното му лице я отвратил.
— Какво ще кажеш, моето момиче? — настоявал той. — Решавай!
Дълбоко в себе си била убедена, че ще стане звезда, само и само да се добере до Холивуд. Не искала цял живот да мие чинии, да си пере бельото, напоено с миризма на престояли манджи, да ходи в тоалетната чак на двора. Била сигурна, че с всичко това ще бъде свършено, ако успее да замине за Холивуд. Няма вече да работи за пет долара на седмица плюс бакшишите. Казала на шофьора, че вечерта ще го чака край обора.