Той, разбира се, я измамил, но година по-късно тя все пак успяла да се добере до Холивуд. Пътувала три седмици. Само на автостоп, подобно на хиляди завеяни момичета като нея. Плащала си също като тях. Когато най-сетне пристигнала, лустрото й не можело да бъде разбито дори с парен чук.
Намерила си работа като сервитьорка в модерно кафене точно срещу входа на една от големите филмови къщи. След известен брой флиртове с техници и други представители на помощния персонал успяла да се запознае с един от малко известните режисьори на студиото. Той й предложил пробни снимки срещу уикенд в караваната му и бил достатъчно честен да й каже, че въпреки чудесния си външен вид, тя просто не е фотогенична. После й показал самите снимки и тя била достатъчно критична, за да приеме, че е прав.
Режисьорът, който на практика й обещал някаква роля, също се почувствал зле от този резултат. Предложил да й помогне и я свързал с Горман. Дебелият имал трупа стриптизьорки, която била много популярна сред любителите на пищни тържества. Срещу петдесет-сто долара на нощ тя трябвало да седи гола във вана с шампанско, да танцува върху масите и неща от тоя сорт. В най-лошия случай щяла да има по два ангажимента седмично.
Горман я харесал и я взел на работа. Задържала се там повече от година. Бързо свикнала с новата си роля, станала известна и търсена. Печелела много, но и много харчела. Винаги била без пари. Тогава Горман й направил това предложение.
През цялото време говореше на стената, изглежда напълно ме бе забравила. Стигнала до предложението на Горман, тя направи пауза да запали цигара. После продължи:
— Каза, че е уредил да покажа номера си на едно парти в Сан Луис Бийч. Давал го някой си Линдзи Брет. Не ми направи никакво впечатление, бях свикнала да играя на частни приеми из цялата страна. Но той подхвърли, че мога да направя много пари, ако успея да открия шифъра на сейфа в тази къща. Също и разположението на алармената инсталация и охраната. Отначало мислех, че ме будалка. Никога преди не ми беше правил подобни предложения. Но той беше сериозен. Каза, че ще получа хиляда долара за исканата информация. Отвърнах, че ще си помисля.
Стана и се разходи из стаята. Ръцете й бяха в джобовете, цигарата димеше между устните й. С това тяло можеше да подлуди всеки мъж.
— Казах, че приемам — рече тя, спря да ме погледне и продължи разходката. — Беше лесно. Брет отвори касата да се похвали пред приятелите си с новозакупен брилянт. Комбинацията беше записана на картичка, която извади от портфейла си. Не беше трудно да я измъкна оттам и да я препиша. Той беше доста пиян, също и останалите… Купонът беше страхотен. Попитах го направо как действа алармената инсталация и той най-подробно ми обясни. Беше много горд с нея, правеше му удоволствие да я включва и да гледа как охраната хвърчи като луда. Успях дори да взема восъчен отпечатък от ключа на задната врата. Бях страхотно експедитивна, но и те бяха пияни като ирландци на празника на Свети Патрик.
— Значи не ходиш насън, а?
Тя се засмя. Мрачен и безрадостен смях.
— Това е едно от малкото неща, които все още не правя.
— Какво стана после?
— Казах на Горман, че зная комбинацията на сейфа, системата на алармената инсталация и имам отпечатък от ключа. Беше много доволен, но настроението му рязко се смени, когато го попитах за какво е всичко това — Тя прехапа устни и се намръщи при спомена: — Още по-недоволен остана, когато му казах, че или ще ме включи в играта, или няма да получи нищо от мен.
Слушах с цялото си внимание.
— И включи ли те?
— Да. — Пепелта от цигарата й падна на килима. — Не стана лесно, разбира се, но в крайна сметка успях да го убедя.
— И какво ти каза той?
Тя облегна лакти на парапета над камината и изпъчи бюст към мен.
— Каза ми защо иска да докопа пудриерата и какво ще направи, след като я има. Каза ми колко струва и как възнамерява да я обърне в пари. Прие да ми даде една трета от всичко спечелено срещу информацията, която бях събрала.
— И за какво му трябваше тази пудриера? — небрежно попитах аз. Доста небрежно.
— А ти какво направи с нея? — също така небрежно подхвърли тя.
Беше време да вляза в играта.
— Стига си повтаряла едно и също. Не се грижи за пудриерата, тя е на сигурно място. Довърши си разказа. Защо я искаше той?
— Защо мислиш, че го изиграх? — погледна ме хладно тя.
— Не искаше да ме изтезава — отвърнах. — Забрави ли?