Тя се разсмя и звукът на беше особено приятен.
— Опитай още веднъж.
— Страхувала си се, че Горман ще те излъже и няма да получиш нищо. Знаела си, че Паркър е мръсник и след като си получат пудриерата, вероятно ще се окажеш в езерцето с водните лилии с прекършен врат…
Лазурните й очи се присвиха.
— Продължавай.
— Освен това ти е хрумнало, че петдесет процента е по-добре от една трета, особено след моята поява. А когато се появявам с версията, че пудриерата е взривена, вече си сигурна, че аз съм твоят човек.
Бюстът й се вирна още по-предизвикателно в моя посока.
— Имам за продажба определена информация. Ако искаш да я купиш, това ще ти струва половината от всичко, което успееш да измъкнеш от Брет.
Станах и се прозях.
— Хайде да си лягаме, бебче — рекох. — Достатъчно си побъбрихме тази вечер. Ела да ти покажа къде ще склоним глави.
В очите й проблясваше тревога, примесена с несигурност.
— Нямаш ли нужда от моята информация? — остро попита тя.
— Ще си помисля — рекох. После я хванах за ръката и я поведох към спалнята. — Може и да не ми е необходима.
— Едва ли — дръпна се тя. — Това е опасна само-заблуда. Пудриерата не означава нищо за никого без информацията, с която разполагам единствено аз!
— Ти го казваш — отвърнах и седнах на леглото. — Но аз имам любопитен мозък, едно време бях ченге. Професията ми е да откривам разни неща и сигурно ще останеш изненадана, когато разбереш колко неща вече съм открил.
Тя ме гледаше втренчено. По бузите й бяха избили гневни петна. Вече не беше спокойна и сдържана, беше бясна.
— Искам половината от… — Млъкна, защото я дръпнах на леглото.
— Не се вълнувай, любима — рекох. — Тази вечер не искам повече делови разговори. Искам малко забавления.
— Няма да ги получиш от мен! — процеди през стиснатите си зъби тя и се шита да освободи ръцете си. Но не само в тях имаше метална нишка. — Пусни ме! — извика побесняла тя. — Ще викам!
— Хайде, почвай! — рекох и обхванах още по-здраво ръцете й. — Какво са за тази къща няколко писъка? Тук постоянно някой крещи — това си е част от играта. Можеш да пищиш, колкото си искаш!
— Пусни ме, да те вземат дяволите!
Успя да освободи едната си ръка и ми тресна такъв юмрук, че главата ми отхвръкна назад. После ме изрита в слабините и ми стовари още един юмрук — този път по подутия врат.
Това вече ми дойде прекалено. Доста ми се беше насъбрало през последните двайсет и четири часа. Уж съм опасен тип, пък всички ме използват за изтривалка! Време е май да си покажа и зъбките!
— Това е положението, бебче! — надвесих се над нея аз. — Стига ми, достатъчно се правих на глупак! Сега е твой ред, синеочке! Надявам се да ти хареса!
— Звяр такъв! — изкрещя тя и продължи да се бори със зъби и нокти.
Сграбчих я здраво. Тя се опита да хапе, но не прояви особен ентусиазъм. След малко ръцете й се обвиха около врата ми и ме стиснаха така, сякаш се страхуваха, че ще им избягам. Устните й поддадоха под натиска на моите. Очите й заблестяха като две прекрасни яркосини звезди.
Странни животинки са жените, нали ви казах?
СЕДМА ГЛАВА
Резкият звън на телефона ме накара да подскоча в леглото. От съседната възглавница щръкнаха още две заешки уши.
— Няма пожар — рекох. — Само телефонът. Изплаши ли се?
Вида се измъкна от обятията ми.
— Не повече от теб — рече и посегна към слушалката, тъй като телефонът беше откъм нейната страна.
Сложих длан на гърдите й и я бутнах обратно в постелята.
— Аз ще се обадя, ти си почивай.
Трябваше да се пресегна през нея, за да стигна слушалката. Пресегнах се.
— Имаш маниери на нерез! — просъска тя. — Но се страхувам, че обиждам нерезите…
Усмихнах се на гневните сини очи и вдигнах слушалката от вилката.
— Най ми е гот с инвалиди и бабички, ама много стари! — уверих я аз, после рекох едно примесено с прозявка „ало“
В ухото ми затрещя гласът на Кейси.
— Слез долу, Флойд! Капакът на тая консерва всеки момент ще хвръкне във въздуха, ще се опитам да го задържа до твоето идване!
— Каква консерва, бе човек? — учудих се аз. — И не викай, ако обичаш, защото не съм добре с нервите. — Наистина не бях добре с нервите. Имах чувството, че мога да се скрия под мътеща квачка, без дори да разроша перушината й.
— Майната им на нервите ти! — изрева Кейси. — Давам ти пет минути да си изтръскаш панталоните!
Телефонът онемя. Оставях слушалката, прокарах пръсти през косата си и погледнах бледото личице, полускрито под завивката. В подобно състояние голяма част от жените губят своята привлекателност. Но това не важеше за Вида. Тя изглеждаше все така апетитна и свежа.