Усмивката още повече помръква.
— Мисля, че не е играл с мен — внимателно промълви той. — Хич ме няма в покера.
— Точно така, хич те няма в покера. Загубил си петдесетачка.
Пепелта от цигарата ми падаше върху килима. Чувството, че съм играл покер с един началник на полицията, беше много приятно. Приятно и стоплящо.
— Става въпрос за обвинение в убийство — с очевидно затруднение промълви О’Рийдън. — Редфърн може да ме унищожи, ако разбере, че идвам тук да играя покер. Знаеш, че ми се иска да помогна, но…
Кейси дъвчеше пурата си с мрачно, разкривено от гняв лице.
— Снощи от седем и половина до два играхме покер, О’Рийдън! — натърти той. — Ти, аз, Джо и Джак-сън! За какво си мислиш, че ти плащам, по дяволите? Пет пари не давам дали Редфърн ще те ликвидира или не, дори ако реши да те прониже е харпун! А сега изчезвай и се постарай да оправдаеш поне част от мангизите, които влагам на твое име в банката!
О’Рийдън се изправи и отправи нова усмивка към шапката си. Лицето му беше като рибешки корем, а изражението — на човек, прекарал дълго и тежко заболяване.
— Щом мислиш така… — промърмори той. — Ще видя какво мога да направя…
— По-добре направи това, което ти казвам! — изръмжа Кейси. Гласът му звучеше като електрически трион, захапал чеп.
Очите му проследиха отдалечаващата се към вратата фигура на О’Рийдън. Пристъпяше като дюстабанлня и не се обърна нито веднъж. Когато вратата се затвори зад гърба му, Кейси се извърна и се изплю в месинговия плювалник до бюрото.
— Плащам му сто долара на седмица да се грижи за спокойствието ми, но когато му поискам конкретна услуга, винаги се старае да изклинчи!
Браво, Мик! — с уважение го погледнах аз. — Не знаех, че си станал собственик на целия град. Сега сме квит, защото ме измъкваш от дупка, която е доста по-дълбока от оная, твоята…
— Как не! — изръмжа Кейси, но лицето му се разведри. — Хей, боецо, ти май забравяш, че когато ме измъкна от моята дупка, не ми беше виждал дори очите! Ей това няма да то забравя никога]
Смачках фаса и запалих нова цигара.
— Можеш да ми разкажеш своята версия, можеш и да я премълчиш — рече той. — Но ако решиш да я разкажеш — сега е моментът.
Не се колебах Можех да имам доверие на Кейси, а и той можеше да ми бъде от полза.
— Снощи бях там — рекох. — Историята е доста заплетена, така че слушай внимателно.
Разказах му всичко — от предложението на Горман до пристигането ни снощи тук заедно с Вида Той слушаше, без да ме прекъсва, и пушеше. Лицето му ставаше все по-загрижено. Дори на мен самия историята изглеждаше фалшива като усмивката на О’Рийдън.
— Това е — приключих аз. — Мисли каквото искаш, но аз надушвам мангизи и възнамерявам да съм пръв на опашката.
— Твоя работа — рече той. — Шантава история и мисля, че трябва много да внимаваш. Брет е тежка категория и изисква специален подход. Ако искаш, аз ще се погрижа за Горман и Паркър.
— Не. Това, което исках от теб, ти вече го свърши. А аз самият не мога да направя нищо, преди да съм прибрал пудриерата или това, което се крие в нея. Мадамата горе твърди, че знае за какво става въпрос. — Поклатих глава, помълчах, после замислено добавих: — Не зная какво да правя с нея, Мик. За мен тя продължава да бъде загадка.
— Няма друг начин, ти винаги си бил будала с жените. С нещо да ти помогна?
Усмихнах му се.
— Искам да прескоча до Сан Луис Бийч да си взема малко дрехи и да се видя със стария приятел Редфърн. Как мислиш, ще играе ли според правилата О’Рийдън?
— Ще играе, къде ще ходи! Нали чу какво му казах? Редфърн не може да разбие алибито ти.
— Хубаво. Ще огладя нещата с него на място, а може и да се поогледам. Ще ми дадеш ли назаем някаква кола?
Кейси кимна.
— Значи оставям мадамата горе. Предпочитам да кротува, докато се върна. Не искам да ми изчезне. Можеш ли да й сложиш някой и друг пазач?
— Джо ще го стори. И без това няма работа. — Кейси повиши глас и го извика.
— Искам да си стои горе. Бих могъл да я заключа, но имам чувството, че това няма да е достатъчно. Ако Джо я държи под око, ще бъде друго…
Джо се появи на вратата.
— Госпожица Ръкс трябва да стои горе, докато Джаксън каже друго — обърна се към него Кейси. — Ти ще се погрижиш за това.
Джо изненадано изсумтя, но беше твърде добре трениран, за да покаже някакви други емоции.
— Окей — рече.
— И внимавай, приятелче — рекох. — Коварна е колкото цяла торба с гърмящи змии. Всеки път, когато щракне с жартиерите си, някой бяга разреван.
— Ще щракне, ама ще й го върна! — мрачно се ухили Джо.
— Ще ида да й кажа две думи, после тръгвам — рекох на Кейси аз. — Нали ще ми приготвиш кола?