Нито почука, нито изчака покана да влезе. Връхлетя в офиса като циклон.
Беше висок над метър и осемдесет, здрав като бик. Малко над тридесетте и хубавец, ако харесвате добре гледаните и охранени лица на милионерите. Разбирах защо жените си падат по него. Беше властен и решителен тип, от него се излъчваше високо и малко заплашително напрежение. Очите му бяха остри и внимателни. Човек оставаше с чувството, че трябва да стане много рано сутринта, ако иска да го хване натясно, но и тогава шансовете му не са кой знае какви. От извивката на раменете и решителната му уста, от самия начин на изразяване си личеше, че този човек разполага с много пари.
— Ти си Флойд Джаксън, нали? — рече той и хвърли на бюрото шапката и бастуна си.
— Аха — признах си аз. — А ти сигурно си мистър Брет.
Той не си направи труда да отговаря, вместо това огледа с презрителен поглед бедното обзавеждане.
— Снощи вдигна във въздуха касата ми и уби двамата ми пазачи! — рече твърдо той.
— Аз ли? — попитах, после извадих цигара и бавно запуших. — И защо съм го сторил?
Той грабна стола за посетители, бутна го до бюрото и седна.
— Хич не си въобразявай, че алибито ти има някаква стойност! — предупреди ме той. — Знам всичко за О’Рийдън. Той е мошеник. Снощи не си играл покер с него, а си бил у дома!
Беше толкова убедителен, че бях склонен да му повярвам.
— Редфърн май не е на това мнение — подхвърлих, очаквайки спор.
Той извади пура, отхапа края и и я запали. Лицето ми потъна в облак ароматен дим.
— Пет пари не давам за мнението на Редфърн! — тросна се посетителят ми. — И никак не се впечетлявам от показанията на някакъв корумпиран полицейски началник! Искам си кинжала и съм дошъл да си го получа!
Изведнъж се превърнах в слух.
— Какъв кинжал, мистър Брет?
— Виж какво, Джаксън, не се прави на глупак! Знаеш за какво говоря. Снощи тя открадна от сейфа ми един кинжал „Челини“ и аз си го искам обратно! Предложението ми е съвсем делово и няма нищо общо с полицейското разследване.
По гърба ми пробяга лека тръпка на възбуда. Съзнавах, че трябва да действам с изключително внимание. Това, което чух, можеше да означава само две неща — бърз и кратък път към газовата камера или куп мангизи. Всичко зависеше от начина, по който ще разиграя картите.
— Защо да няма нищо общо с полицейското разследване? — полюбопитствах аз.
— Защото те не могат да направят нищо, а аз мога. Пет пари не давам за онези пазачи, пет пари не давам дали ще те пъхнат в пандиза, или ще се измъкнеш. Искам да си върна кинжала и ще направя всичко необходимо за това! Не си прави прибързани заключения, а първо чуй какво ти предлагам. Ако до десет часа тази вечер ми донесеш кинжала, ще получиш двайсет и пет хиляди долара в брой. Ако обаче не се появиш до този час, ще започна нещо, което наистина ще те изненада!
— Какво например, мистър Брет? — попитах аз.
— Ще прекърша О’Рийдън — мрачно и спокойно ме информира той. — Ще ми струва известно време и малко пари, но ще успея. А после ще проверим дали ще издържи в съда твоето желязно алиби. Ще те пратя в газовата камера, дори да ми се наложи да купя целия съдебен състав! — Приведе се напред и почука по изцапания с мастило плот: — Тогава ще откриеш, че не е трябвало да се захващаш с мен, Джаксън. Имам голямо влияние в близките околности и възнамерявам да го използвам. Избирай сам как да постъпиш. Аз си искам кинжала.
— За какъв кинжал става въпрос? — меко попитах аз.
Той ми отправи тежък и продължителен поглед. Не избухна, въпреки че беше на ръба да го стори.
— Кинжалът „Челини“ — отвърна с глас, на който можеш да си счупиш орехите. — Ако не са ти разказали историята му, ще е най-добре да ме слушаш внимателно. Този майстор получил поръчка да изработи два златни кинжала за кардинал Якобачи. Единият е запазен в галерията Уфици, другият изчезнал. Вероятно е бил откраднат. Появи се на бял свят едва преди няколко месеца и аз успях да го купя. Това с изключително рядка антика, затова си направих труда да уведомя когото трябва за своята придобивка. Никой не може да я продаде. Все едно да продадеш „Мона Лиза“. Ти си получил поръчка да го откраднеш от някой, безскруполен колекционер. Мога дори да назова името му, но няма да го сторя. Нямам доказателства, но съм сигурен, че това е той. Само един нечестен колекционер би рискувал да открадне подобна вещ.
Колекционерите са странни хора, Джаксън. Ако нещо е особено рядко, те още повече се стремят да го притежават. Макар да знаят, че трябва да го държат във вечна тайна. В едно съм сигурен — ти си откраднал кинжала и ти е било платено за това от някой запален колекционер. Приел си задачата, защото си бил натясно. Вчера сутринта си се въртял около къщата ми, а днес банковата ти сметка, на нула от доста месеци, изведнъж набъбва. Ето защо знам, че ти си крадецът.