Изкачих се до осмия етаж с експресния асансьор, походих няколко секунди по още бяло-зелени гумени блокчета, накрая спрях пред двойна остъклена врата. На едната й част пишеше КОРНЕЛИЪС, а на другата — ГОРМАН. Погледнах към спретнатата млада блодинка зад стъклото. Беше се настанила зад пулт на малка телефонна централа, а от разгневените ръце на евентуалните молители я делеше висока месингова преграда. Останалата част от помещението бе запълнена от четири реда столове. Повечето от тях бяха заети от издокарани млади госпожици, които очевидно чакаха нещо.
Бутнах едното крило и се помъкнах към рецепцията. Мадамите ме гледаха. Не бързах. Да чакаш да те наемат за стриптизьорка сигурно не е кой знае колко забавно, затова нямах нищо против да си поразнообразят гледката със стотина кила кости и мускули, които нехайно пристъпяха по мокета.
— Мистър Горман — рекох на русото коте и потънах в големите му кафяви очи.
То издържа погледа ми, без да проявява кой знае какъв копнеж, и попита дали имам предварително определен час.
— Нямам — отвърнах, — но той ще ме приеме. Кажете му, че иска да го види Флойд Джаксън и ще се уверите сама.
Хвърлих едно око през рамо да видя как мадамите приемат новината. Отвърнаха ми с напрегнати, пълни с очакване погледи.
— Съжалявам, мистър Джаксън — рече блондинката и май наистина съжаляваше. — Но мистър Горман не приема никого без предварително определена среща.
— Пробвайте все пак — настоях аз. — Звъннете и му кажете, че съм тук. Очаква ви огромна изненада, скъпа. Ние двамата с Шишко бяхме в една килия в пандиза. Питайте го!
Тя нервно се изкикоти.
— Шегувате ли се? Мистър Горман никак не обича да му нарушават спокойствието!
— Питайте го! — продължих да настоявам аз. — Изпитва към мен фатално привличане… Хайде, скъпа, прошепнете му добрата новина!
Тя вдигна слушалката, а мадамите зад гърба ми замръзнаха в трепетно очакване.
— Господин Флойд Джаксън настоява да ви види — притеснено промърмори в мембраната тя. — Твърди, че ще го приемете. — Послуша, разшири зеници и затвори. — Бихте ли почакали малко, мистър Джаксън? След секунда ще бъдете приет.
Благодарих и се насочих към младото стадо, но още преди да съм избрал къде да се настаня, вратата до бляскавия парапет се отвори и на прага застана слабо чернокосо момиче с хладно лице.
— Мистър Джаксън? — остро попита то.
Смених посоката и тръгнах към нея.
— Влезте, моля. Мистър Горман ви очаква.
Намигнах на блодинката, която ме зяпаше с отворена уста, и нехайно пристъпих прага на просторен и светъл кабинет, пълен е дим от пури и снимки на готини мадами с оскъдно облекло.
Горман седеше зад голямо бюро, покрито с документи, които можеха да бъдат договори, но можеха да са и всякакъв друг боклук. Между тях имаше още снимки и пепел от пури. Дебелото му кръгло лице беше безизразно като лицето на отегчен просяк, малките черви очички сред пластовете розова тлъстина ме гледаха обаче остро и с някакво добре прикрито безпокойство.
— Неочаквано посещение, мистър Джаксън — меко продума той. — Признавам, че не очаквах да се видим толкова скоро.
— И аз съм изненадан — рекох и се отпуснах в коженото кресло насреща му.
— Да не би да ми носите пръстена? — попита той и се изкиска като орангутан, който се готви да ви отхапе пръстите.
— Май го продадох — споделих аз с видимо огорчение. — Нещо бях закъсал за мангизи. Един тип ми обеща хиляда и петстотин, ама оттогава не съм го виждал…
— Ясно — кимна той, без да сваля очи от лицето ми. — Все пак имате важна причина да дойдете тук, нали?
— Разбира се — рекох. После се облегнах назад, запалих цигара и пуснах клечката в пепелника от оникс. — Действително не съм се отбил просто да си побъбрим. Как е Доминик?
Горман вдигна огромната си лапа и се зае да изучава безупречно подрязаните си нокти. Контролираше се напълно.
— Много е добре, мистър Джаксън. Няма съмнение, че той е един опасен тип и се страхувам, че точно в този момент изпитва към вае нещо като леко… хм… раздразнение. На ваше място бих се държал по-далеч от него.
— Цяло чудо е, че са го пуснали от лудницата — рекох. — Фамилното му име е Бойд, нали? И е колекционер на антики.
Горман се намръщи на ноктите си.