Прекосих помещението, дръпнах летящата врата и излязох в коридора. Продължаваха да ме зяпат. Спуснах се с асансьора и излязох на улицата Преди да отворя вратичката на кадилака, вдигнах глава. Осем етажа над мене се отвориха няколко от прозорците. В рамките се появиха главите на кандидатките за слава, плюс тези на русото и черното маце. Ченето на русото се спусна още три сантиметра надолу.
Мина ми през акъла, че всички тези мадами ще ме запомнят добре и за доста продължително време Приятна, стопляща мисъл. Дори глупак с полупарализиран мозък се чувства по-добре, когато знае, че няма да го забравят.
ДЕВЕТА ГЛАВА
До новата ми среща с Горман имаше цели три часа, но в град като Холивуд те преминават неусетно. Първия от тях употребих за обяд, който не бях си позволявал от години. Нищо не беше достатъчно скъпо и достатъчно качествено за любимия син на мисис Джак-сън през този слънчев следобед.
С още два свободни часа пред себе си аз излязох от ресторанта и подкарах кадилака към „Парамаунт“. Паркирах точно до главния портал. Ако не ви е известно, мога да споделя с вас, че това също е един добър начин за убиване на времето. През подобно място постоянно преминават купища готини мадами, които, общо взето, обичат да подсвиркват подпре им. Съществува вероятност оттам да мине дори самата Доръти Ламур с дългата до петите индийска дреха, но човек не трябва да бъде прекалено голям оптимист. Видях много мадами, които предполагаха добри забавления, но през този следобед бях станал много взискателен — Ламур или нищо. Накрая излезе нищо.
Докато зяпах от прозорчето на колата, в главата ми се подреждаха разни планове. Не след дълго в джоба, ми ще има буца на стойност двайсет и пет бона, а това са много мангизи. След кратък размисъл реших, че ще заведа Вида в Маями. Отдавна мечтая да ида в Маями и да се правя на милионер. Усещах, че това ще се отрази добре както на здравето ми, така и на дълбокото чувство за малоценност. Твърде дълго време бях останал беден и дрипав частен детектив.
Гледайки на нещата общо, бях пропуснал да забележа слабите места в предварителните си планове. Бойд ще трябва да върне кинжала, просто защото алтернативата е да се изтяга доста дълго време в пандиза. Брет ще ми връчи двайсет и петте бона, защото е обещал. А когато типове като него обещават, те обикновено спазват дадената дума. Представих си как се изтягам на златния пясък, а до мен лежи Вида в бански костюм. Тя има фигура само за бански. В момента, а който получа мангизите на Брет, отивам в най-близката туристическа агенция и си поръчвам билети за първия утрешен полет до Маями.
Времето ми почти свърши. Сигурно някой е прошепнал на Ламур, че седя отвън и я чакам. Жалко. Запалих двигателя на кадилака и потеглих. Часовникът на таблото показваше четири без две минути, когато отново спрях пред Уилтшайър Билдинг. Този път глупости нямаше да се дрънкат. Или си тръгвам с кинжала, или не знам! Закопчах ръкавелите, наклоних шапката си и прекосих широкия тротоар пред въртящите се врати.
Когато отново спрях пред стъклената врата на Горман, оттатък нямаше, посетителки. Русото коте се беше свило до телефона и устата му беше затворена. Подскочи от изненада, когато бутнах вратата и се надвесих над парапета и.
— Същото име, същият посетител — рекох, а вътрешно се питах какво я разяжда. Изглеждаше като току-що излязла от шок, лицето й имаше цвета на току-що изпран чаршаф. Или са я пипнали как обира дребните стотинки от касата, или адски се радва на новото ми посещение.
— Влезте — прошушна тя. Думите излетяха от устата и така, сякаш някой току-що я беше ритнал с подкован ботуш в корема. Махна по посока на кабинета, после грабна шапката и палтото си, които лежаха на масата до нея, и се втурна към остъклената врата на изхода.
Обърнах се да погледам бързия и полет. Не си направи труда да чака асансьора, а хукна по стълбите с такава скорост, сякаш долу пред входа раздаваха безплатно чорапогащници.
Без пея приемната изглеждаше много просторна и много тиха. Хвърлих поглед към вратата, от която се влизаше в кабинета на Горман, после очите ми пробягаха по четирите реда празни столове. Имах чувството, че нещо не е наред. Ръката ми се плъзна към колана, но още преди да стигне до дръжката на револвера, зад гърба ми се разнесе остър тенекиен глас:
— Не мърдай, хубавецо!
Хвърлих бавен и предпазлив поглед през рамо. Зад последния ред столове се беше надигнала висока слаба фигура, облечена в сив делничен костюм. Сега разбрах вълнението на русото коте. През цялото време тоя тип е клечал там и е чакал да се появя. Лицето под черната шапка с широка периферия беше гладко избръснато и голо като на плъх, но не толкова привлекателно.