Той ни въведе в една от близките стаи, отвори вградената в стената каса и извади отвътре кожената кутийка на кинжала. Подаде ми я, без да каже нито дума, но бялото му като вар лице криеше безкрайни монолози. Отворих кутийката и хвърлих едно око на кинжала. Затворих я, преди Лу да надникне зад рамото ми. Играчката беше доста красива и не ми се щеше хубавецът да възбужда фантазията си.
— Добре — рекох. — Ще предам това нещо на Брет и въпросът е приключен. Никога повече няма да чуеш за мен, освен ако не решиш да вършиш глупости. Но тогава ще кажа на Брет името на крадеца и сам можеш да си представиш част от неговата реакция.
— Махай се! — изстена Бойд, скри лице в шепите си и се стовари в близкото кресло. Така и го зарязахме. Беше от онези типове, които са страшно твърди, преди да им друснеш някой и друг юмрук, но после омекват като памук. След обработката ми приличаше на детска главоблъсканица, чиито елементи са пръснати из цялата къща.
Няколко минути преди седем бяхме обратно в заведението на Кейси. Преди да се кача при Вида, аз на забравих да отправя малка благодарствена реч към Лу, използвайки всички суперлативи в речника си. Той толкова се разчувства, че бях принуден да скоча в асансьора миг преди да ми увисне на врата.
Джо редеше пасианс в коридора. Когато ме видя, събра тестето, изправи се и се протегна.
— Радвам се пак да те видя — ухили се той. — Тази работа на болногледачка хич не е за мен, братче.
— Някакви неприятности? — кимнах по посока на заключената врата аз.
— Нищо особено — промърмори той и ми подаде ключа. — Отначало се опита да пърпори, ама си седна на задника, като й рекох, че ще и друсна един. Само по този начин можеш да успокоиш една истерична жена. С тях не може да се разговаря, просто им друсваш един и всичко е наред.
— Предполагам, че си прав — рекох. — В осем и половина имам едно излизане и ще те моля отново да поемеш поста си.
— Защо бе, човече? — изрази разочарованието си Джо. — Няма никакъв смисъл да вися тук, пред вратата. Тя не може да излезе!
— По този въпрос можеш да разговаряш с Мик. Искам те тук довечера, но не мога да те накарам насила.
Той само сви рамене, по лицето му бе изписано дълбоко отвращение.
— Добре, де. В осем и половина съм тук. — Тръгна към асансьора и за тръшна вратата подире си.
Вида лежеше на канапето. На масичката имаше чаша с коктейл, на пода бяха пръснати списания. Освен заплахи, Джо явно й беше предложил и пълно обслужване.
Все още носеше бледосинята пижама, която изглеждаше доста прозрачна под ярката светлина на настолната лампа.
— А, вече се върна — рече тя, остави списанието и спря поглед върху лицето ми.
— Да, върнах се. Как прекара?
— Малко се уморих от собствената си компания. Ще излезем ли тази вечер или ще продължавам да играя ролята на Монте Кристо в пещерата?
— Тази вечер не. Може би утре. Тази вечер трябва да свърша малко работа.
— Какво прави днес?
Заех се да си правя коктейл.
— Ходих нагоре-надолу. Разминах се е Доръти Ламур за някакви си две минути. Няма значение, защото не е била облечена в индийския си саронг.
— Можеш да се правиш на интересен колкото ся искаш, но трябва да ти кажа, че нямаш никакъв успех — свъси вежди тя. — В представите ми продължаваш да бъдеш дребно нещастно ченге с размътен от дългото надничане през ключалките мозък!
— До днес следобед моите представи бяха абсолютно същите — уверих я аз и седнах на крайчеца на канапето. — Не след това си промених мнението.
— Така ли? И защо?
Глътнах половината коктейл и оставих чашата на масичката.
— От дете ли ходиш насън, или това е станало впоследствие? — контрирах я аз.
В лазурните очи се появи метална нишка, пълните червени устни здраво се стиснаха.
— Пак ли се правиш на интересен?
— Може би. Не знам какво разбираш под интересен. — Довърших коктейла и запалих цигара. После извадих кутията с кинжала и я подхвърлих в скута й. — Я хвърли един поглед на това нещо.
Настъпи дълго мълчание. Тя не се докосна до оръжието, не помръдна, дори престана да диша.
— Май ще е по-добре да ми разкажеш всичко — рекох. — Видях се с Брет. Ако му върна този кинжал, никой няма да пострада. Довечера в десет трябва да съм там. Срещу тая играчка ще получа една доста закръглена сумичка. Ако се държиш прилично, ще те взема с мен на почивка. Единственото, което искам да зная, е какво точно е станало в оная къща, преди Горман да дойде при мен. Затова ти предлагам да ми кажеш истината.
Тя отблъсна кинжала и на лицето й се появи лека гримаса.
— Как се сдоби с него?
— Бойд ми го даде. Ти знаеше, че Паркър се казва Бойд, нали?