Тя кимна.
— Уверих го, че Брет не иска неприятности и той ми го даде. На Брет изобщо не му пука какво ще стане с теб, Горман или Бойд. Иска си ножчето и толкоз. Дори и до този момент не знае, че сте забъркани.
— Но когато открие моята пудриера, ще знае — притеснено отвърна тя.
— Няма да я открие. Взех я от сейфа и я скрих в крилете на каменния грифон на терасата. Довечера ще я прибера и можеш да разполагаш с нея, стига да я искаш.
— Наистина ли ще го направиш? — стисна бицепса ми тя.
— Защо не? И без това вдигна прекалено много шум около тая пудриера. Сега слушай какво ще ти кажа — харесвам те въпреки някои особености в характера ти. Затова си представих, че двамата ще заминем заедно за Маями да пръснем малко мангизи. Какво ще кажеш?
Тя дълго ме гледа, после внезапно се разсмя. Този път смехът й беше съвсем искрен.
— Защо не? — рече. — Стига да говориш сериозно!
— Сериозно говоря и ще ти го докажа.
Отидох до телефона и набрах номера на Пан Америкън Еъруеиз. Когато отсреща вдигнаха, аз бавно и отчетливо запазих два билета на името на господин и госпожа Флойд Джаксън за полета до Маями в единадесет часа.
Когато отново се върнах да седна до нея, очите й развълнувано блестяха.
— Ето, това е — рекох и взех ръката й. — Ако не ти стига — предавам се. А сега почвай с твоята история.
— Дай първо една цигара.
Ясно видях, че докато поднасяше огънче към цигарата, вее още изпитваше известно колебание. После изведнъж сви рамене и започна. Всичко станало точно така, както ми го предал Горман. Отишла у тях да изпълни номера си и Брет й показал кинжала. Ходела насън още от дете и винаги го вършела, когато е притеснена. Брет се нахвърлил отгоре й, тя го отблъснала. Легнала си с притеснението, че няма да си получи хонорара. Взела кинжала в ролята си на сомнамбул, а на негово място оставила пудрата си. Дотук историята й съвпадаше напълно с тази на Горман. Сутринта си тръгнала рано. Знаела, че Брет заминава за Сан Франциско. У дома открила на дъното на чантата си кинжала „Челини“, открила, че пудриерата й липсва. Разбрала какво е станало и я обзел ужас. Само Горман можел да й помогне да се измъкне от бъркотията и тя отишла при него. Разказала му всичко, показала му и кинжала. Той само се засмял и започнал да я успокоява. Щял да се обади на Брет и да му обясни всичко. Той положително щял да бъде, доволен да си върне кинжала и едва ли би се замислил за останалото. Доминик Бойд влязъл точно когато Горман се опитвал да се свърже по телефона с Брет. Кинжалът бил на масата и той веднага го познал. После чул цялата история.
Ако искате да направите малко пари, сега му е времето, рекъл на Вида и Горман той. Искал да притежава кинжала отдавна, но Брет го изпреварил. Казал им да не предприемат нищо, преди да помисли как да задържи ножа и никой да не пострада.
Вида била против, но Горман я убедил да приеме. Не след дълго Бойд вече бил готов с плана си. Някой трябвало да прибере пудриерата. Веднага, още преди Брет да отвори сейфа и да открие размяната. Този някой трябвало да постави вътре бомба, и то по време, за което самата Вида ще има желязно алиби — например да играе номера си в някой нощен клуб пред очите на десетки посетители. На Горман било възложено да намери баламата, който да вземе пудриерата и да постави бомбата. Той избрал мен.
— Ако пудриерата се появи, Брет ще знае, че аз съм отмъкнала кинжала, Бойд пък не би могъл да бъде сигурен, че няма да го върна, когато ме притиснат — обобщи тя. — Искаше да прибере пудриерата толкова силно просто защото любимата антика вече беше в ръцете му. Само тя ме свързваше с кинжала, а той знаеше, че не може да разчита на мен, ако ме прибере полицията. Затова се изплаших, когато ти се направи на умник и рече, че пудриерата е унищожена от взрива. Бойд знаеше, че е у теб. В случай че не успее да я измъкне, най-простото нещо беше да се отърве от мен. Започна да ме гледа по начин, който никак не ми харесваше. Той е откачен и аз знаех, че не се спира пред нищо. Затова ти помогнах да избягаш.
— Но защо не ми разказа всичко това? Защо измисли онази глупост — че пудриерата представлявала ценност за Брет?
— Защото обещах на Бойд да не го издавам. Страх ме беше от него. Сега вече това е без значение, нали? Защото вече знаеш истинската му самоличност.
Преобърнах няколко пъти историята в главата са, но въпреки това не успях да открия противоречия. Бях почти убеден, че този път наистина ми е казала истината.
— Значи от пудриерата не могат да се изкарат мангизи, така ли? — попитах я аз с поглед на алчен наемник.
— Не, разбира се. Тя си е моя и е съвсем естествено да си я искам обратно.