Работата беше свършена чисто и бързо. Този, който се беше наел с нея, безспорно е бил професионалист. Куршумът беше отнел живота на милионера с онази безпощадна точност, с която изчезнаха шансовете ми да получа двайсет и пет хиляди долара. Това си мислех, докато очите ми не се отделяха от безизразното лице на убития. В крайна сметка нямаше да мога да си поживея нашироко. Господин и госпожа Флойд Джак-сън така и няма да поемат направените резервации за Маями. Никакви мангизи за Джаксън — хлапакът-детектив. Така става в живота. Кроиш планове, издигаш въздушни кули, качваш се на покрива на света. А после идва някой, пуска вентилатора и балончето гръмва.
После в главата ми се появи нова мисъл. Ченгетата едва ли ще търсят убиеца прекалено далеч. Просто ще се задоволят с мен. По гръбнака ми пробяга хладна тръпка и след миг се закотви в корените на косата ми. С мен ами, с кого друг! Бях дошъл тук съвсем сам, в момента на пристигането ми тресна изстрелът. Редфърн ще умре от кеф, когато започне да съпоставя фактите.
Тези мисли пробягаха в съзнанието ми направо за нула време. Димът от дулото на пистолета още не беше се разсеял, когато краката ми започнаха да се движат на заден ход После вратата отскочи назад и в стаята връхлетя момичето. Погледите ни се преплетоха над главата на мъртвеца Беше висока, слаба, руса и хубава. Видя първо пистолета, после и Брет. От дупката в главата му просълзи първата капчица кръв. Тя замръзна на място, скри лице в шепи и нададе пронизителен писък. Звукът прониза цялото ми тяло и нервите ми подскочиха.
В коридора се разнесоха забързани стъпки. Не ги дочаках. Няма да ми повярват, колкото и убедителен да се покажа. Този път никой няма да ми повярва. Спуснах се обратно по стълбището на терасата с такава скорост, че човек би ме взел за нощна птица. Момичето продължаваше да пищи, после към него се присъедини и мъжки вик Бягах, без да се обръщам назад. В къщата започна да звъни алармената инсталация.
Тичах по тъмната пътека към портала и колата. Пазачите несъмнено вече са алармирани от инсталацията, но трябваше да рискувам. Нямаше как да прескоча стената, а час по-скоро трябваше да съм извън границите на имението. Пуснат ли кучетата, с мене е свършено. Трябва да си пробия път през изхода, или край!
Пред очите ми се появи порталът. Беше все още отворен, отвън долиташе тихото боботене на кадилака. После видях нещо, от което сърцето ми подскочи. Двамата пазачи бяха изправени до стената на караулката с високо вдигнати ръце.
— Хайде, скъпи — повика ме с нежен глас Лу. — Тези момчета няма да ти направят нищо лошо.
Профучах покрай пазачите и скочих в колата. Лу надничаше през едно от прозорчетата, заедно с него надничаше и отрязаното дуло на бойна карабина.
— Ти ще караш — кротко рече той. — Аз трябва да се полюбувам още малко на тези момчета.
Включих на скорост и кадилакът се стрелна в нощта. Лу си прибра главата и остави карабината на седалката до себе си.
— Натисни педала — загрижено рече той. — Всеки момент ще започне пукотевицата.
Още не беше изрекъл това, когато зад нас се разнесе усилена стрелба. Един куршум пръсна часовника на арматурното табло, втори издълба дълбок коловоз в ламарината на покрива. Добре се прицелваха тези копелета!
— Мик ще полудее като разбере, че са му стреляли по колата! — изкиска се Лу. — С какво ги ядоса толкова, хубавецо?
— С абсолютно нищо — рекох, без да свалям крак от педала на газта. — Някой гръмна Брет миг преди да вляза при него. И те мислят, че това съм аз.
Лу забрави за женствените си маниери.
— Мъртъв ли е? — попита той с дрезгав глас.
— Много мъртъв! — мрачно потвърдих аз. Стрелбата беше престанала, но аз не намалих скоростта.
— Да, ама връзките му няма да умрат заедно с него — промърмори Лу и угрижено потърка брадичката си. — Сега ще почне такава олелия, че всички ще съжаляваме за спокойствието си…
После млъкна и не промълви нито дума, докато не спряхме пред комарджийницата на Кейси. Там аз слязох от колата, а той зае мястото зад волана.
— Кажи на Мик, че тази кола ще я покрия за известно време — рече най-сетне Лу. — Онези пазачи я запомниха добре. Сигурно ще я познаят.
Кейси играеше покер. Видял лицето ми, той хвърли картите и скочи на крака.
— Ще се върна след малко, момчета — съобщи на партньорите си той. — Трябва да свърша една работа.
Насочи се към кабинета си и аз се помъкнах след него.
— Неприятности? — кратко попита той, докато заключваше вратата.
— И още какви! — потвърдих през стиснати зъби аз. Вече бях започнал да осъзнавам положението си и това ме караше да изпитвам дълбоко отчаяние — Брет е мъртъв. Някой му заби един двайсет и пети калибър между очите миг преди да вляза при него. За всички този някой съм аз.