Той шумно напусна въздуха от дробовете си и сподавено изруга.
— Видя ли убиеца?
— Не. Нали ти казвам, че това сам аз? Видяха ме като зяпам право в дупката на Брет. Трябва да изчезвам. Нищо не може да се направи, Мик. Просто нищо!
Телефонът започна да звъни. Мик грабна слушалката и кратко излая.
— Да? — Послуша малко с безизразно лице и празен поглед. — Добре, добре. Няма го тук! — ядосано процеди той. — Ела сам да провериш, ако не вярваш! Нямам какво да крия! — После затвори и ми отправи блеснал от напрежение поглед.
— Да позная ли кой беше? — попитах.
— Няма нужда — въздъхва той — Тръгнали са подире ти. О’Рийдън не може да направи нищо, поне така казва. Всички пътища са блокирани О’Рийдън е на път за насам с група за разследване.
— Трябват ми малко мангизи, Мик. Мога ли да получа онези два бона?
— Разбира се — рече той, отвори касата а хвърли на бюрото пачка банкноти. — Мога да ти дам и още ако искаш.
— Тези ще ми стигнат — поклатих глава аз и прокарах пръсти през косата си. Не обичам да си признавам подобни неща, но тя наистина беше влажна. — По добре да не откриват тук и Вида.
Мик изсумтя и вдигна слушалката.
— Дай ми Джо — изръмжа в мембраната той, по-чака малко и продължи — Джо, доведи долу госпожица Ръкс! Веднага!
— Какво ще правим с нея, по дяволите? — безсилно въздъхнах аз.
— Спокойно, Флойд — рече Мик и сложи ръка на рамото ми — Не за пръв път пречукват някого. Зная как се постъпва в подобна ситуация, просто работата ми го изисква. Долу имам едно малко скривалище. Вие с Вида ще се пъхнете вътре и ще си траете, докато нещата се уталожат. Никога не могат да те открият.
Поех дълбоко въздух и му се усмихнах.
— Бях готов да се пръсна, Мик — рекох. — Това наистина ме извади от равновесие. Никак не е приятно да знаеш, че си а лоши отношения с полицията. В какво ли не съм се забърквал, но убийството е нещо съвсем друго.
— Мда-а-а — проточи Мик. — Не забравяй, че някога бях обвинен именно в убийство и все пак успях да се измъкна.
— Случаят е доста по-различен, Мак — въздъхнах аз. — Видяха ме на местопрестъплението и могат да предоставят достатъчно доказателства дори и за най-тъпия съдебен състав. Пипнат ли ме, с мен е свършено!
— Няма да те пипнат — мрачно процеди Мик. На вратата се почука.
— Кой е?
— Джо.
Мик отиде да отключи и в стаята влезе Джо, придружен от Вида. Беше облечена в черни прилепнали панталони и червена блузка. Изглеждаше доста разтревожена.
— Добре, Джо — промърмори Мик и махна с ръка. Изчака вратата да се затвори зад бодигарда и бавно тръгна към високия бюфет в ъгъла. Отвори вратичката му и го опразни от дреболиите, след това бавно се отпусна на колене.
— Какво става? — втренчено ме погледна Вида.
— Много неща — отвърнах аз и се приближих до Мик. — После ще ти разказвам.
— Хайде — изправи се Мик. — Слизайте долу и не вдигайте шум. — Зад гърба му се виждаха тесни дървени стъпала, скрити зад подвижното дъно на бюфета.
— Хайде — обърнах се аз към Вида.
— Не ми се ще! — опъна се тя. — Какво се е случило?
Над вратата светна червена лампичка и аз я хванах за ръката.
— Ченгетата са тук — рече Мик. — Действайте!
— Полиция? — стреснато го погледна Вида.
— Хайде! — повторих аз и грубо я дръпнах към бюфета.
— В долния край на стълбите има електрически ключ — обади се зад гърба ми Мик, докато двамата с момичето се спускахме пипнешком в мрака.
Открих ключа в момента, в който дебелата дъска запуши отвора над главите ни. На светлината на крушката видях, че се намираме в нисък и тесен тунел с пръстен под. В дъното му имаше някаква врата.
— Насам — рекох и дръпнах Вида по посока на вратата.
Блъснах я и светнах лампата. Бяхме се озовали в малка, но обзаведена с всичко необходимо стаичка. Имаше легло, маса и два стола, радио. Бюфетът беше пълен с консерви, сред които надничаха гърлата на няколко бутилки скоч. Типично скривалище за луди глави.
Затворих вратата, направих няколко крачки из тясното помещение и надникнах в банята. Имаше само душ и ниска тоалетна чиния.
— Новият ни дом! — обявих аз и се отпуснах в един от столовете.
— Какво стана? — попита Вида. — Успя ли да вземеш пудриерата?
— Вече ти казах — прекалено много шум вдигащ за тази пудриера! Тя престана да бъде опасна в мига, в който я извадих от касата на Брет. Забрави за нея! Не я взех, защото някой ме беше изпреварил. Не знам кой е и не ми пука. Това няма никакво значение. Сега значение има само един факт — Брет е мъртъв. Застреляха го.