Тя рязко седна.
— Значи затова се крием от полицията, така ли?
— Затова. Не давай ход на въображението си, не съм го убил аз. Всички мислят, че съм аз, но аз го заварих мъртъв.
— А защо мислят, че си ти?
Разказах й цялата история.
— Май ще пийна едно — рече тя. — Нали може?
— Предполагам… — промърморих аз. — На мен също ще ми се отрази добре.
Станах, разкъсах книжната опаковка около една от бутилките и потърсих чаши. Напълних ги с толкова течност, че вътре спокойно би могла да плува средна по размер патица.
— Ще се крием, докато се разкара полицията — рекох и й подадох чашата. — После си свободна да правиш каквото искаш. Оттук нататък трябва да бъда сам.
— Значи няма да отидем в Маями — горчиво промълви тя.
— Това е положението — рекох и преполових уискито си. — Когато тип като Брет се блъсне в куршум, настъпва голяма суматоха. Вестниците ще полудеят, приятелите му ще вдигат пара до бога. Подобни разследвания полицията води докрай. Затова аз ще трябва да се размърдам. — Допих чашата си и добавих: — Нямам достатъчно мангизи. Казвам ти това не защото очаквам да се лепнеш за мен, а просто защото мразя да не изпълнявам обещанията си.
— Имаш пари колкото искаш — тихо отвърна тя.
— Нямам. Брет ми обеща двайсет и пет бона за кинжала, но не беше в състояние да извърши плащането. С двайсет и пет бона щяхме да си прекараме добре. Но сега ще ми трябва всеки цент, за да се държа на разстояние от ченгетата.
Тя се приведе и издърпа кутията с кинжала от джоба ми. Гледах го втренчено в продължение на цяла минута. Съвсем го бях забравил, единствената ми грижа беше да се покрия.
— Бойд положително ще ти даде двайсет и пет бона за това — промълви тя. — Забрави ли за Бойд?
Рекох, че не съм, и продължих да я зяпам.
— Значи все още можем да отидем в Маями, стига да успеем да се доберем дотам.
— Трябва да се държиш по-далеч от мен. Търсят ме.
— Така ли?
Разменихме си продължителни погледи. Сърцето ми изведнъж заблъска в гърдите, устата ми пресъхна. Познато чувство.
— Трябва да се държиш по-далеч от мен — повторих аз.
Тя протегна ръка да ме погали и аз я сграбчих. Този път нямаше съпротива. Вкопчихме се един в друг, сякаш това беше най-важното нещо на света. За мен май наистина беше.
— Ако се измъкнем, искам да бъда с теб завинаги — прошепна тя и погали лицето ми. — Искам да започна нов живот, уморена съм до смърт от това, което бях досега. Искам да открия щастието. С теб бих могла да го сторя…
Влезе Мик и развали всичко. Изправен на вратата, той намръщено ни наблюдаваше.
— Господи, нима нищо друго освен жени няма в главата ти? — попита ядосано той.
— Това е един от начините да минава времето — отвърнах аз, докато се освобождавах от прегръдките на Вида. — Отидоха ли си ченгетата?
— Да. Уредих начин да се добереш до крайбрежието. Там ще те чака лодка, която ще те отведе в Сан Франциско. Хората на О’Рийдън няма да те видят как минаваш през кордона. Имах известни трудности с него, но всичко е наред.
— Утре вечер, Мик.
— Не, тази вечер.
— Искам да е утре вечер. Освен това тя идва е мен.
Той прекара пръсти през косата си.
— Ако не е тази вечер, изобщо няма да стане — все така намръщено рече той. — Правя всичко възможно за теб. Търсят те под дърво и камък. Трябва да бъде тази вечер!
— Ще прибера двайсет и пет бона. Това ми е обещаната миза за цялата бъркотия. Но не мога да ги прибера преди утре.
— Двайсет и пет бона ли? — зяпна насреща ми той.
— Да.
— Е, това променя нещата. Ще видя какво може да се направи. — Очите му изведнъж станаха тревожни: — Не означава ли това нови неприятности?
— Може би. Още не мога да кажа.
— Ще видя какво може да се направи.
— Искам да използвам телефона. — Обърнах се към Вида и се усмихнах: — Чакай ме тук, веднага се връщам. Опитай се да направиш това легло по-удобно. Тази вечер трябва хубаво да се наспим.
Минах край Мик по посока на стълбата, а той й направи гримаса.
Имах известни трудности, преди да докарам Бойд на телефона, но най-сетне в слушалката прозвуча пискливият му глас.
— Имам нещо, което страшно много искаш да притежаваш, Доминик — информирах го аз. — Знаеш какво е, а Брет вече не се нуждае от него. Ако искаш да го имаш, утре до обед трябва да донесеш двайсет и пет хиляди долара в брой в игралния дом на Кейси в Санта Медина. Ще търсиш лично него. Не се опитвай да играеш номера, ако искаш да видиш кинжала. Твой е срещу двайсет и пет бона. Ще стискаме ли ръцете?