— Ти си го убил! — изрева онзи. — Няма да ти се размине, Джаксън! Този път пята да ти се размине!
— Ще стискаме ли ръцете? — повторих аз.
Той се поколеба, после каза, че ще ги стискаме. На гласа му направо можеше да се нареже изсъхнал самун хляб.
Затворих и се върнах при Вида.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ако бяхме послушали Кейси да потеглим още в нощта на убийството, може би щяхме да се доберем до Маями. Но двайсет и четири часовото забавяне, предизвикано от моята алчност, уби тази възможност толкова сигурно, колкото онзи куршум двайсет и пети калибър уби Брет. О’Рийдън положително щеше да ни уреди преминаването през блокадата, но забавянето го лиши от тази възможност. Защото точно през тези часове беше организирана гонката, и то от истински професионалисти. Намесиха се щатските гвардейци, ФБР и полицията на Лос Анджелис. О’Рийдън бе вън от играта, политиците вдигнаха вой до небето. Вестникарската сензация беше невероятна, убийството бе на първа страница на всички издания по Западното крайбрежие. Местната преса най-сетне получи възможности да се нахвърли върху О’Рийдън и направо го разкъса.
Масло в огъня наля и президентът на групата петролни компании, които бяха собственост на Брет. Той обяви награда от десет хиляди долара за всеки, който даде информация относно местонахождението на убиеца. Целия ден след убийството местната радиостанция прекъсваше предаванията си, за да съобщава последни новини от хода на следствието и да предава подробно моето описание. Полицейската радиостанция заливаше патрулните коли с фалшиви информации за местонахождението ми и те с вой тръгваха да проверяват посочените адреси. През тези така лекомислено пропиляни от мен двайсет и четири часа цялата страна бе обзета от истеричното желание да ме залови и „преследването на века“ (както го нарече радиото) беше в пълен ход.
Доминик Бойд дойде да си прибере кинжала. Изобщо не го видях, цялата работа уреди Кейси. Той ми каза, че Бойд предал мангизите, без да пророни нито дума, но на излизане ме проклел с такава ярост, че Кейси сериозно се разтревожил. В крайна сметка прибрах балата, но както се очертаваха нещата, едва ли скоро щях да я използвам.
Двамата с Вида седяхме по цял ден в скривалището и слушахме радио. Постоянното повтаряне, че съм зловещ убиец, започна да ми дотяга. Правех всичко възможно да не се показвам разстроен пред нея. Но когато в специално обръщение радиостанцията призова майките да приберат децата си от улиците и да залостят вратите, вече не можех да я погледна.
Часовете бавно се точеха, истерията ставаше все по-голяма. Започнах да проумявам, че едва ли ще видим Маями. Беше прекалено далеч, рисковете бяха огромни. Ако можехме да вярваме на радиото, всички пътища от Санта Медина и Сан Луис Бийч са блокирани, а цяла банда аматьори ровят къде ли не с надеждата да пипнат наградата.
Кейси влезе тъкмо когато се опитвахме да хапнем нещо от вечерята, която Вида беше приготвила. Очите му гледаха мрачно, устните му бяха здраво стиснати.
— Как е работата, Мик? — попитах аз и никак не харесах лицето му. Знаех много добре как е работата, но се надявах и мен да ме обземе истерията, та дано ми олекне.
— Няма да стигнеш до Маями — рече той и се отпусна на стола. — Трябва да се примирим с това, Флойд. Такава бъркотия се случва един път в живота на човек. Сякаш е убит самият президент на Щатите! Много е напечено!
— Тъй е — рекох и блъснах чинията настрана. И без това ми засядаше. — Един идиот току-що рече по радиото, че трябва да ме застрелят като бясно куче в момента, в който ме зърнат.
— Повишиха наградата на трийсет хиляди, а това са много мангизи — мрачно рече Мик. — Флойд, ще трябва да изчезваш. Прекалено много хора знаят, че си тук — портиерът, Джо, Лу и онези, с които играех покер при появата ти. Всички знаят, че още си някъде в сградата, тъй като никой не те е видял да я напускаш. Вярвам на Джо и Лу, но на останалите — не. Трийсет бона са прекалено силно изкушение. Тук вече не си в безопасност.
Сипах си няколко пръста уиски, намръщих му се, после нетърпеливо го блъснах встрани.
— Ще изчезвам! — рекох.
— Отби се и Редфърн. Той не е глупак и твърдо й решен да те пипне. В момента, в който някой от моите хора пропее, той ще се върне с булдозер и ще срине цялата сграда, но ще те открие! Мразя се, като ти казвам това, Флойд, но наистина трябва да изчезваш!
Хвърлих поглед към Вида. Стоеше напълно спокойна, но очите й напрегнато блестяха.
— Единственият ти шанс е да се прехвърлиш през границата — продължи Мик. — Тръгни към Тихуана, това е най-краткият път дотам. Не зная как ще стигнеш, но успееш ли — ще бъдеш в безопасност.