— Аз ще му кажа как ще стигне — кратко, но решително рече Вида. — Ще тръгнем с моята кола. Никой не ме търси, а Флойд може да се дегизира. Ще мигнем като нищо през тъпите им кордони.
— Не? — скочих от стола си аз. — Ти няма да се забъркваш! Няма да идваш с мен. Промених си решението. Онези типове не се шегуват и ако се спречкаме, сигурно ще се стигне да пукотевица. Доста ще пострадаш, ако те пипнат с мен, затова ще стоиш настрана.
— Но тя е права, Флойд — рече Кейси. — С нея наистина имаш повече шансове. Те те търсят сам и много по-лесно можете да ги избудалкате като щастлива двойка.
— Това няма да го позволя! — продължих да упорствам аз и крачех напред-назад из стаичката. — Ти трябва да стои настрана. Надушвам, че може да се стигне и до линч. Знаеш какво ще й сторят, ако ни пипнат заедно!
Кейси уморено сви рамене. Лицето му бе потъмняло от гняв.
— Добре тогава, какво мислиш да правиш?
— Тръгваме заедно! — отново процеди Вида. — Остави ме да си поговоря с него. Ще го убедя, ще видиш!
— Няма да стане! — повиших глас аз. — Няма да те забърквам в тази каша! Виж какво, Мик…
— Помисли си още веднъж — прекъсна ме той. — Ще се върна след малко, аз също имам нужда от известен размисъл.
После излезе, преди да успея да го спра.
— Идвам с теб — рече Вида. — Няма смисъл да спорим. Вече съм го решила. Двамата ще успеем да се промъкнем, сигурна съм в това!
— Виж какво! Чуваш какви ги дрънкат по радиото за мен! Наричат ме бясно куче, зловещ убиец, похитител на деца — всичко, което им дойде наум. Ако ме хванат, няма да си правят труда да ме водят в участъка. Ще ме вържат за някое дърво и ще ме пребият с ритници. Сега можеш сама да си представиш какво те чака, ако те хванат заедно с мен!
Тя хвана реверите на сакото ми, притегли ме към себе си и ме целуна.
— Ти си объркан, Флойд. Не си губи самообладанието. Ще го направим заедно. Помисли малко — какво ще стане с мен, ако ме напуснеш? Не мога да се върна при Корнелиъс. Нямам пукнат грош, освен това искам да бъда с теб. Не ме е страх. Ето какво ще направим — ще си боядисаш косата и ще си сложиш чифт очила. Никой няма да те заподозре, докато си с мен. Сигурна съм, Флойд!
Гледах я втренчено. Исках да е до мен, но само ако бъда сигурен, че няма да я забъркам. Съзнавах, че в думите й имаше много истина. Те ще ме търсят сам. Ако наистина си променя външния вид й пътувам открито с нея, шансовете ни съвсем не изглеждаха лоши.
— Май се размеквам — рекох. — Но започва да ми се струва, че наистина си права.
— Знам, че съм права. А сега да видим какво мога да направя от теб. — Мушна ръка в чантата си и извади голяма кутия за гримове. — Имам малко черна боя за коса, която съхне бързо. Ела в банята да те наглася.
Двайсет минути по-късно стоях пред огледалото и гледах към слаб мургав мъж, който ме зяпаше малко късогледо през конски наочници, снабдени със солидни лупи. Би могъл да мине за мой далечен роднина, но положително се различаваше от мен.
— Не е лошо — признах и за пръв път през този дълъг ден изпитах нещо като облекчение. — Никак не е лошо!
— Никой не може да те познае! — увери ме Вида. — Дори на мен ми изглеждаш съвсем чужд. — После извади от чантата си една пътна карта и се задълбочи в нея. Деловитостта, с която се зае да организира бягството, ми направи дълбоко впечатление. Сякаш цял живот се беше изплъзвала на полицията!
— Ще напуснем града по магистрала 395 — обяви тя. — По нея е най-прекият път до Тихуана, трябва да преминем само през Ривърсайд и Сан Диего. Цялото пътуване ще ни отнеме най-много пет часа.
— Всичко си обмислила предварително, нали? — рекох аз и я взех в прегръдките си. — Вида, ако се из-мъкна жив от тази бъркотия, аз ще те направя щастлива!
— И сега ме правиш щастлива.
Малко по-късно Кейси почука на вратата и влезе. Хвърли ми един учуден поглед, ахна и в ръката му светкавично се появи пистолет. Едва успях да го спра.
— Хей, Мик! Я по-спокойно! Толкова ли съм променен?
Пистолетът се спусна надолу, на лицето му продължаваше да стои озадаченото изражение.
— Невероятно! — промърмори той. — Не бих те познал за нищо на света!
Казахме му какво мислим да направим.
— Колата ви е малка — рече той. — Мога да ви осигуря нещо по-добро. Имам един буик, който е само за тази работа — бронирани врати и непробиваеми от куршуми стъкла. Ако нещо случайно се обърка, можете да побегнете с него и никой не може да ви спре. Гумите му са снабдени със специално устройство срещу пукане, а моторът му е изключително мощен. Вдига двеста за броени секунди.
— Искаш ли да си смениш колата с подобен звяр? — обърнах се аз към Вида.